Когато тя прекоси сухия ров, Кориолан вдигна предупредително ръка.
— Съжалявам, трябва да сме на разстояние един от друг.
Луси Грей спря на метър от решетките.
— Чудя се как изобщо си успял да влезеш.
Гърлото, кожата, косата ѝ — всичко изглеждаше изгоряло под горещото следобедно слънце. На ръката ѝ имаше голяма драскотина, която липсваше предишната вечер. Кой я беше ударил? Друг трибут или някой миротворец?
— Не исках да те събудя — каза той.
Тя сви рамене.
— Няма нищо. Двамата с Джесъп се редуваме да спим. Плъховете на Капитола обичат хора.
— Плъховете се мъчат да ви изядат? — попита Кориолан, отвратен от тази мисъл.
— Е, нещо ухапа Джесъп по врата първата нощ, когато дойдохме тук. Беше много тъмно, за да видим какво, но той каза, че е имало козина. А снощи нещо ме полази по крака. — Тя посочи кутийката с бял прах до решетките. — От това нещо няма никаква полза.
Кориолан си представи ужасна картина — как тя лежи мъртва под безброй плъхове. Това го лиши от малкото съпротивителни сили, които му бяха останали, и го обзе отчаяние. За нея. За него. За тях двамата.
— О, Луси Грей, толкова съжалявам. Толкова съжалявам за всичко това.
— Не си ти виновен — каза тя.
— Сигурно ме мразиш. Би трябвало. Аз бих се мразил — каза той.
— Не те мразя. Игрите на глада не са твоя идея — отговори тя.
— Но аз участвам в тях. Допринасям за съществуването им! — Той засрамено сведе глава. — Би трябвало да съм като Сеян и поне да опитам да се откажа.
— Не, недей! Моля те, недей. Не ме оставяй да се боря с всичко това сама! — Тя пристъпи към него и почти припадна. Хвана се за решетката и се смъкна на земята.
Пренебрегвайки предупреждението на миротвореца, той импулсивно прескочи камъка и приклекна от другата страна на решетката срещу нея.
— Добре ли си?
Тя кимна, но не изглеждаше никак добре. Искаше да ѝ разкаже за уплахата си от змиите и как Клеменция едва не умря. Надяваше се да поиска съвет от нея, но всичко това бледнееше в сравнение с нейното положение. Той си спомни за бисквитите, които му даде сестрата и извади смачканите пакетчета от джоба си.
— Донесох ти бисквити. Не са големи, но са много хранителни.
Това прозвуча глупаво. Какво значение имаше за нея хранителната им стойност? Осъзна, че само повтаря това, което казваха учителите му през войната, когато един от стимулите да ходи на училище беше безплатната закуска, осигурена от правителството. Тези сухи безвкусни бисквити, преглъщани с вода, за някои деца бяха цялото им ядене за деня. Припомни си как малките им ръчички разкъсват опаковката и последвалото отчаяно дъвчене.
Луси Грей веднага отвори единия пакет и пъхна една от двете сухи бисквити в уста, като дъвчеше и преглъщаше с труд. Тя притисна ръка към стомаха си, въздъхна и изяде втората по-бавно. Храната изглежда я съживи и гласът ѝ прозвуча по-спокойно.
— Благодаря — каза тя. — Сега е по-добре.
— Изяж и другите — подкани я той и кимна към второто пакетче.
Тя поклати глава.
— Не, ще ги оставя за Джесъп. Той сега ми е съюзник.
— Твой съюзник? — Кориолан се обърка. Как би могло да имаш съюзник в Игрите?
— Аха. Трибутите от Окръг дванайсет ще загинат заедно — каза Луси Грей. — Той може да не е най-ярката звезда в Голямата мечка, но е силен като вол.
Две бисквити не бяха голяма цена да плати за защитата на Джесъп.
— Ще ти донеса още храна колкото мога по-скоро. А и изглежда ще разрешат да се изпраща храна на арената. Вече е официално.
— Това ще е хубаво. Още храна ще е хубаво. — Тя наведе глава и опря чело в решетките. — Тогава, както каза ти, може би ще има смисъл да пея. Да накарам хората да искат да ми помогнат.
— На интервюто — предложи той. — Може пак да изпееш песента за долината.
— Може би. — Тя се замисли и се намръщи. — Показват го в цял Панем или само в Капитола?
— Мисля, че е в цял Панем — отговори той. — Но от окръзите няма да получиш нищо.
— Не се и надявам. Не е там работата — каза тя. — Все пак може да изпея нещо. По-добре ще е с китара или с някакъв друг инструмент.
— Може да се опитам да ти намеря. — Не че семейство Сноу имаха някакви музикални инструменти. С изключение на ежедневния химн на грандмама и някогашните песни преди заспиване на майка му, преди появата на Луси Грей в неговия живот нямаше много музика. Той рядко слушаше радиопредаванията на Капитола, в които пускаха главно маршове и пропагандни песни. Те всички му звучаха еднакво.