Часовникът на Академията удари девет и тълпата замълча. При подадения му знак Кориолан стана и отиде на подиума. Сатирия беше обещала акомпанимент, но тишината се проточи толкова дълго, че той действително си пое въздух, за да започне химна, когато от озвучителната система се разнесе тенекиена версия на химна, като му остави шестнайсет въвеждащи такта.
Пеенето му беше повече като леещ се говор, отколкото артистично изпълнена мелодия, но песента не беше особено трудна. Високата нота, която грандмама винаги не улучваше, беше по желание; повечето хора я изпълняваха една октава по-ниско. При спомена за линийката, с която го мушкаше в ребрата, той мина през песента, като не пропусна нито една нота и нито веднъж не се задъха. Седна сред всеобщите аплодисменти и одобрително кимване от президента, който сега взе думата.
— Преди два дена младият и безценен живот на Арахна Крейн приключи и затова скърбим за още една жертва на престъпния бунт, който все още ни държи под обсада — подхвана монотонно президентът. — Смъртта ѝ беше не по-малко достойна, отколкото ако беше на бойното поле, загубата ѝ — още по-голяма, тъй като твърдим, че живеем в мир. Но няма да има мир, докато тази болест разяжда всичко добро и благородно в страната ни. Днес честваме нейната саможертва, като помним, че макар злото да съществува, то няма да победи. И още веднъж ставаме свидетели на това как нашият велик Капитол носи справедливост за Панем.
Разнесе се бавен, дълбок барабанен тътен и тълпата се обърна, когато погребалното шествие излезе зад ъгъла на улицата. Макар и не толкова широка, колкото Корсо, на Сколарс Роуд лесно се побираше почетната стража от миротворци, подредени рамо до рамо в четиридесет редици по двайсет души, които пристъпваха в безпогрешен такт с ритъма на барабаните.
Кориолан се чудеше каква ще е стратегията, когато съобщят в окръзите, че един от трибутите е убил момиче от Капитола, но сега видя смисъла. Зад миротворците се движеше дълъг открит камион с кран на него. Високо във въздуха, надупченото с куршуми тяло на момичето от Окръг 10, Бранди, висеше от куката. Оковани на каросерията на камиона се намираха останалите двайсет и трима трибути. Бяха много мръсни и видът им показваше пълно поражение. Поради дължината на веригите им беше невъзможно да се изправят, затова те или бяха клекнали, или седяха на голия метален под. Това беше само още една възможност да се припомни на окръзите, че са по-нисши и че ще понесат последствия за съпротивата си.
Той видя как Луси Грей се мъчеше да запази частица достойнство, като седеше толкова изправена, колкото позволяваха веригите, и гледаше право напред, без да обръща внимание на трупа, който се полюшваше над главата ѝ. Но беше безполезно. Мръсотията, веригите, публичният показ — невъзможно беше да превъзмогне всичко това. Той се помъчи да си представи как би се държал при такива обстоятелства, докато осъзна, че несъмнено и Сеян си представя същото и се отърси от мисълта.
След трибутите маршируваше друг батальон миротворци, осигурявайки път за четири коня. Те бяха окичени с гирлянди и теглеха пищно украсена катафалка с чисто бял ковчег, обсипан с цветя. Зад ковчега бяха семейство Крейн в колесница с коне. Поне семейството ѝ имаше благоприличието да изглежда опечалено. Шествието спря, когато ковчегът се изравни с подиума.
Д-р Гол, която седеше до президента, се приближи до микрофона. Кориолан си помисли, че е грешка да ѝ позволят да говори в такъв момент, но тя сигурно беше изоставила ролята си на откачалка и розовите си змийски гривни вкъщи, защото заговори строго и интелигентно с ясен глас.
— Арахна Крейн, ние, твоите съграждани от Панем, се кълнем, че смъртта ти няма да остане напразна. Когато един от нас понесе удар, ние отвръщаме с два пъти по-силен удар. Игрите на глада ще продължат с още повече енергия и отговорност сега, когато добавяме името ти към дългия списък невинни, които загинаха, отбранявайки правата и справедлива страна. Твоите приятели, семейството и съгражданите ти отдават почест и посвещават Десетите Игри на глада на твоята памет.