Гръмогласната Арахна изведнъж се беше оказала защитник на правата и справедлива страна. Да, тя жертва живота си, като дразнеше трибута си със сандвич, помисли си Кориолан. Може би на надгробния ѝ камък ще пише: „Жертва на безвкусни шеги“.
Една редица миротворци с червени шарфове вдигнаха пушките си и дадоха няколко залпа над шествието, което продължи две-три пресечки нататък и се скри зад ъгъла.
Тълпата започна да се разотива и няколко души приеха болезненото изражение на Кориолан като мъка за смъртта на Арахна, докато, колкото и да беше иронично, той изпитваше желание да я убие още веднъж. Но си помисли, че се е представил добре, докато не се обърна и не видя, че деканът Хайботъм го гледа презрително.
— Моите съболезнования за загубата на приятелката ти — каза деканът.
— И моите за вашата ученичка. За всички ни е труден ден. Но шествието беше много вълнуващо — отговори Кориолан.
— Така ли мислиш? Според мен беше пресилено и в лош вкус — каза деканът Хайботъм. Изненадан от думите му, Кориолан се засмя, преди да се вземе в ръце и да се помъчи да си придаде шокиран вид. Деканът погледна към синята розова пъпка на ревера на Кориолан.
— Удивително е колко малко се променят нещата. След толкова много смърт. След всички сърцераздирателни обещания да помним цената. След всичко това не мога да различа пъпката от цвета. — Той чукна розата с пръст, оправи я и се усмихна. — Не закъснявай за обяд. Разбрах, че ще ни дават пай.
Единственото добро нещо от тази среща беше, че наистина имаше пай, този път с праскови, на специалния бюфет в училищната столова. За разлика от деня на Жътвата, Кориолан препълни чинията си с пържено пиле и взе най-голямото парче пай, което намери. Той намаза бисквитите си с масло и изпи три чаши гроздов сок, като последния път така препълни чашата си, че тя преля и изцапа ленената салфетка. Нека хората си приказват. Главният опечален трябваше да се подкрепи. Но още докато се хранеше, разпозна в това знак, че обичайното му умение да се самоконтролира се руши. Отдаде го на декана Хайботъм и непрекъснатия му тормоз. Какви глупости наприказва днес? Пъпки? Цветове? Би трябвало да го затворят някъде или още по-добре да го депортират в някой затънтен край, за да остави приличните хора от Капитола на мира. Само при мисълта за него Кориолан се върна да си вземе още пай.
Сеян обаче побутваше пилето и бисквитите, без да хапне нито залък. Ако на Кориолан погребалното шествие не му беше харесало, за Сеян сигурно е било мъчение.
— Ще направят оплакване срещу теб, ако изхвърлиш всичката тази храна — припомни му Кориолан. Той не беше луд по това момче, но и нямаше особено желание да види как го наказват.
— Така е — каза Сеян, но успя единствено да отпие глътка сок.
Когато обедът беше към края си, Сатирия събра двайсет и двамата активни ментори, за да им съобщи, че Игрите на глада не само не се отменят, но и се планира да бъдат най-зрелищните до този момент. Като имат предвид това, те трябваше да придружат трибутите си за обиколка на арената още днес следобед. Тя щеше да се предава на живо в цялата страна, така че по някакъв начин всички да се убедят в непоколебимата решителност, която д-р Гол показа на погребението. Главният гейммейкър смяташе, че да се отделят децата на Капитола от тези на окръзите би било израз на слабост и ще покаже, че прекалено много се страхуват от присъствието на враговете си. Сред охраната им щяха да бъдат най-добрите снайперисти от миротворците, но менторите трябваше да се явят рамо до рамо с трибутите си.
Кориолан усети известно колебание сред съучениците си — някои родители бяха подали оплаквания срещу лошите мерки за сигурност след смъртта на Арахна — но никой не възрази, защото никой не искаше да изглежда страхлив. На него цялото нещо му се виждаше опасно и недомислено — какво би попречило на другите трибути да нападнат менторите си? — но никога не би го казал на глас. Донякъде се чудеше дали д-р Гол не се надява да се случи още един насилствен акт, за да може да накаже друг трибут пред камерите, може би този път някой, който е още жив.
Той изпита желание да се разбунтува срещу тази нова проява на безсърдечност от страна на д-р Гол. Кориолан погледна към чинията на Сеян.
— Наяде ли се?
— Днес не мога да ям — каза Сеян. — Не знам какво да правя с това.
Масите около тях се изпразниха. Кориолан разстла изцапаната ленена салфетка на скута си под масата. Почувства се още по-голям престъпник, когато се сети, че е бродирана с герба на Капитола.