Миротворците, застанали до два турникета, пускаха жетони в слотовете, така че всеки трибут и менторът му да минават едновременно. При всяко завъртане се разнасяше весел глас: „Приятно прекарване!“
— Не може ли да изключите турникетите? — попита професор Сикъл.
— Бихме могли, ако имахме ключ, но никой не знае къде е — каза един миротворец.
— „Приятно прекарване!“ — пожела турникетът на Кориолан, когато мина през него. Той бутна назад преградата, която беше на нивото на кръста му, и установи, че е невъзможно да се излезе. Вдигна поглед към горната част на турникета и видя, че там има желязна решетка, стигаща до свода на входа. Предположи, че зрителите от евтините места напускат арената през някакви други изходи. Макар че това вероятно се разглеждаше като плюс, ако се наложи разпръскване на тълпата, то в никакъв случай не беше успокоително за един изнервен ментор, тръгнал на съмнителна обиколка на Арената.
От другата страна на турникетите едно отделение миротворци потегли по коридора, осветен само от аварийното осветление на пода. От двете страни имаше по-малки изходи с означения на различните сектори за публиката. Редицата трибути и ментори вървяха в крак, оградени от двете страни от плътни колони от миротворци. Докато се движеха в полумрака, Кориолан скъса една страница от тетрадката на Лизистрата и се възползва от възможността да пъхне салфетката с храна в окованите ръце на Луси Грей. Тя бързо изчезна в джоба на роклята ѝ. Добре. Нямаше да умре от глад пред очите му. Ръката ѝ намери неговата, пръстите им се преплетоха и от близостта им по тялото му премина тръпка. От това дребно докосване в тъмното. Той стисна още веднъж ръката ѝ и я пусна, когато излязоха под слънчевите лъчи в края на коридора, където такава постъпка би била необяснима.
Като малко момче го бяха водили няколко пъти на арената, главно за да види цирка, но и за да аплодира военните паради под командването на баща си. През последните девет години беше гледал най-малко част от Игрите по телевизията. Но нищо от това не го беше подготвило за усещането да мине през главната врата, под огромното табло за съобщения и да излезе на арената. Някои ментори и трибути ахнаха от размерите и величествения ѝ вид въпреки разрухата. Погледна нагоре към надвисналите редове за зрителите и се почувства дребен и незначителен. Капка дъжд сред потоп, камъче сред лавина.
Щом забеляза снимачните екипи, се съвзе и си даде вид, че всъщност нищо не би могло да впечатли един Сноу. Луси Грей, която се оживи и се движеше по-добре без тежестта на веригите, махна с ръка на Лепид Малмзи, но като всички репортери той запази каменно изражение и не ѝ отвърна. Бяха получили ясни нареждания; днешният ден щеше да е белязан със строга тържественост и възмездие.
Сатирия беше използвала думата обиколка и тя предполагаше екскурзия с разглеждане на забележителностите. Кориолан не беше очаквал, че ще му е приятно, но не очакваше и осезаемата тъга на това място. Миротворците, които ги ограждаха от двете страни, сега се разпръснаха, а децата послушно последваха челния взвод по вътрешната обиколка на арената — прашен, безрадостен парад. Кориолан си припомни цирковите артисти, които правеха същата обиколка, яхнали слонове и коне, с разноцветни костюми и преливащи от веселие. С изключение на Сеян, вероятно всичките му съученици бяха идвали на тези представления. Арахна също щеше да е в съседната ложа, облечена с костюм, украсен с пайети, и аплодираща с пълен глас.
Кориолан огледа арената, търсейки нещо, което би могло да е от полза за Луси Грей. Високата стена, ограждаща игрището, за да отделя публиката от разиграващото се долу, даваше някои възможности. Повредената ѝ повърхност предоставяше опора за ръце и крака и умел катерач би могъл да се добере до местата за публиката. Няколкото врати, разположени симетрично около стената, също изглеждаха преодолими, но тъй като не беше сигурен какво се крие в тунелите, си помисли, че там трябва да се подхожда предпазливо. Беше много лесно да попаднеш в капан. Трибуните определено бяха най-добрият ѝ шанс, ако можеше да стигне дотам. Той си отбеляза тези неща наум, за да ги обмисли после.
Когато редицата започна да се разрежда, прошепна на Луси Грей:
— Беше ужасно сутринта. Като те видях така.
— Е, поне първо ни нахраниха — каза тя.
— Наистина ли? — Дали разговорът му със Сатирия беше станал причина за това?
— Няколко деца припаднаха, когато се опитаха да ни съберат снощи. Според мен решиха, че ако искат да им останат участници за представлението, ще трябва да ни нахранят. Главно хляб и сирене. Дадоха ни също вечеря и закуска. Но не се тревожи, имам къде да сместя това, което е в джоба ми. — Сега тя приличаше много повече на предишната Луси Грей. — Теб ли те чух да пееш?