— О, да — призна той. — Накараха ме да пея, защото си мислеха, че двамата с Арахна сме много големи приятели. Не бяхме. И ме е срам, че си ме чула.
— Харесвам гласа ти. Баща ми би казал, че звучи много внушително. Само че песента много не ми хареса — отговори Луси Грей.
— Благодаря. Да го чуя от теб за мен означава много — каза той.
Тя го смушка с лакът.
— Не го казвай на никого. Повечето хора тук си мислят, че няма по-долно същество от мен.
Кориолан поклати глава и се ухили.
— Какво има? — попита тя.
— Използваш забавни изрази. Не толкова смешно, per se, колкото живописно — каза той.
— Е, не употребявам много думи като „per se“, ако имаш предвид това — пошегува се тя.
— Не, харесва ми. В сравнение с теб аз говоря толкова дървено. Как ме нарече онзи ден в зоологическата градина? Беше нещо с торта? — спомни си той.
— О, торта със сметана? Не го ли знаеш? — попита тя. — Е, това е комплимент. Там, откъдето съм аз, тортата е доста суха. А сметаната е по-голяма рядкост от кокошка със зъби.
За момент той се засмя, забрави къде се намират и колко потискаща е обстановката. За момент виждаше само усмивката ѝ, музиката на гласа ѝ и намека за флирт.
После светът избухна.
10
Бомбите бяха нещо познато за Кориолан и го ужасяваха. Въпреки че ударната вълна го повали и го хвърли далече в арената, той вдигна ръце, за да покрие главата си. Когато падна на земята, автоматично се простря по корем, опря буза в пръстта и покри с ръка откритото си око и ухото.
Първата експлозия, която, изглежда, идваше от главния вход, беше последвана от верига взривове около арената. Нямаше смисъл да бяга. Можеше единствено да се притиска към тътнещата земя, да се надява, че експлозиите ще спрат и да се помъчи да овладее паниката си. Изпадна в нещо, което двамата с Тайгрис наричаха „бомбено време“, сюрреалистичния период, когато секундите се разтягаха и свиваха по начин, които оборваше физическите закони.
По време на войната Капитолът беше определил убежище за всеки гражданин близо до жилището му. Величествената сграда на семейство Сноу имаше приземие, което беше толкова здраво и просторно, че побираше не само живеещите там, но и половината жители на съседните сгради. За нещастие предупредителната система на Капитола работеше главно с електричество. Поради действията на бунтовниците от Окръг 5 токът често спираше, на сирените не можеше да се разчита, бомбите обикновено ги заварваха неподготвени и те нямаха време да се скрият в мазето. В такива моменти той, Тайгрис и грандмама — освен ако тя не пееше химна — се криеха под трапезната маса, внушителна мебел, изработена от цяла плоча мрамор, която се намираше в една от вътрешните стаи. Въпреки липсата на прозорци и солидния мрамор над главата му, мускулите на Кориолан изтръпваха, когато чуеше свистенето на бомбите и минаваха часове, преди да почувства, че може да ходи нормално. Улиците и Академията също не бяха безопасни. Сега изложен на атаката и легнал без прикритие, той чакаше да свърши безкрайното „бомбено време“ и се чудеше колко щяха да пострадат вътрешните му органи.
Нямаше ховъркрафти. Тази мисъл изплува в главата му. Нямаше ховъркрафти. Значи тези бомби бяха заложени? Усети пушек — някои от тях вероятно бяха запалителни. Той притисна обичайната кърпичка към устата и носа си. Напрегна очи през черната мъгла, допълнена с прах от арената, и видя Луси Грей на около пет метра от него, свита на кълбо, с чело опряно в земята и запушила уши с пръсти — това беше всичко, което можеше да направи с белезници на ръцете. Тя кашляше безпомощно.
— Покрий си лицето! Със салфетката! — изкрещя той. Тя не погледна към него, но сигурно го чу, защото се обърна на една страна и я извади от джоба си. Бисквитите и пилето паднаха на земята, когато притисна кърпата към лицето си. През главата му премина неясната мисъл, че това няма да се отрази добре на пеенето ѝ.
Настъпи затишие и той реши, че епизодът е свършил, но точно когато вдигна глава, последната експлозия на трибуната над него разруши някогашната сергия за закуски — за розов захарен памук и карамелизирани ябълки — и върху него се изсипаха горящи отломки. Нещо го удари силно по главата и една греда падна с цялото си тегло диагонално на гърба му и го прикова към земята.