Тайгрис му описа подробностите, които беше пропуснал, и той осъзна колко настръхнал е Капитолът от събитието. Това, което се беше случило — или поне което Капитолът твърдеше, че се е случило — беше изплашило гражданите както с непосредствените разрушения, така и със заплахите за бъдещето. Не знаеха кой е поставил бомбите — бунтовници, да, но откъде? Биха могли да са от всеки от дванайсетте окръга или някаква измет, избягала от Окръг 13, а дори и — да не дава съдбата — някаква дълбоко спяща клетка в самия Капитол. Загадка беше кога е извършено престъплението. Тъй като между Игрите на глада арената беше празна, заключена и никой не ѝ обръщаше внимание, бомбите биха могли да са поставени както преди шест дни, така и преди шест месеца. Охранителните камери покриваха входовете към арената, но поради рушащата се фасада не обхващаха цялата сграда. Дори не се знаеше дали бомбите са били задействани дистанционно или от погрешна стъпка, но неочакваните загуби бяха разтърсили Капитола из основи. Това, че двамата трибути от Окръг 6 бяха убити от шрапнел, не предизвика особена загриженост, но същата експлозия беше отнела живота на близнаците Ринг. Трима ментори бяха приети в болница — Кориолан, Андрокъл Андерсън и Гай Брийн, на които се бяха паднали трибутите от Окръг 9. Двамата му съученици бяха в критично състояние. Гай беше загубил и двата си крака, а почти всички други — ментори, трибути и миротворци — изискваха някакво лечение.
Кориолан се обърка. Той истински харесваше Поло и Диди, как двамата се обичаха и колко весели бяха. Някъде близо до него Андрокъл, който мечтаеше да стане репортер в новините на Капитола като майка си, и Гай, момче от Цитаделата с безкраен запас от ужасни шеги, беряха душа.
— А какво е станало с Лизистрата? Добре ли е? — Тя беше зад него.
Грандмама изглеждаше притеснена.
— О, тя ли? Добре е. Ходи насам-натам и разказва как онова голямо грозно момче от Окръг дванайсет я е предпазило, като я е закрило с тялото си, но кой знае дали е така? Семейство Викърс обичат да са в центъра на вниманието.
— Така ли? — попита скептично Кориолан. Той не можеше да си спомни нито един случай, когато някой Викърс да е бил в центъра на вниманието, освен в една кратка годишна новинарска конференция, в която съобщиха, че президентът Рейвинстил е в отлично здраве. Лизистрата беше сдържана, справяше се добре с всичко и никога не привличаше внимание към себе си. Той се подразни дори само от това, че биха могли да я поставят в същата категория като Арахна.
— Тя направи само едно кратко изявление пред репортер веднага след бомбите. Според мен е истината, грандмама — каза Тайгрис. — Може би хората от Окръг дванайсет не са толкова лоши, колкото ги представяш. И двамата — Джесъп и Луси Грей — се държаха смело.
— Виждали ли сте Луси Грей? Имам предвид, по телевизията. Добре ли изглежда? — попита той.
— Не знам, Корио. Не са показвали никакви кадри от зоологическата градина. Но тя не е в списъка със загиналите трибути — каза Тайгрис.
— Има ли още? Освен тези от Окръг шест? — Кориолан не искаше това да прозвучи лошо, но те бяха съперници на Луси Грей.
— Да, още някои умряха след бомбите — каза му Тайгрис.
Двете двойки от Окръг 1 и 2 бяха хукнали към открилата се от експлозията дупка при входа. Децата от Окръг 1 бяха застреляни на място, момичето от Окръг 2 беше стигнало до реката, беше скочило от стената и беше загинало при падането, а Марк беше изчезнал напълно и така някъде в града се криеше отчаяно, опасно, силно момче. Един отместен капак на шахта подсказваше, че може би е слязъл в Трансфера — мрежата от релси и пътища, изградена под Капитола — но никой не беше сигурен.
— Предполагам, че разглеждат арената като символ — каза грандмама. — Точно както беше през войната. Най-лошото беше, че минаха почти двайсет секунди преди да прекъснат предаването за окръзите, така че несъмнено това им е дало повод да се зарадват. Каквито са животни.
— Но казват, че почти никой в окръзите не го е видял, грандмама — възрази Тайгрис. — Хората там не обичат да гледат предавания за Игрите на глада.
— Достатъчни са само няколко души, за да се разчуе — каза грандмама. — Точно от такива истории тръгва пожарът.
Лекарят, който беше разговарял с Кориолан след атаката със змиите, влезе и се представи като д-р Уейн. Той изпрати Тайгрис и грандмама да се прибират и набързо прегледа Кориолан, като му обясни естеството на сътресението (доста леко) и изгарянията, които реагираха добре на лечението. Щеше да мине известно време, докато заздравеят напълно, но ако спазваше указанията и продължаваше да се подобрява, след два-три дни щяха да го изпишат.