— Знаете ли какво става с моя трибут? По ръцете си имаше доста силни изгаряния — каза Кориолан. Всеки път, когато си помислеше за нея, го пробождаше тревога, но после морфлингът я сподавяше като памук.
— Не мога да знам — каза лекарят. — Но там пратиха много добър ветеринар. Надявам се, че ще е добре, докато подготвят и започнат Игрите. Но това не е ваша грижа, младежо. Вашата грижа е да оздравеете и за целта трябва да спите.
Кориолан с радост го послуша. Той потъна пак в сън и не се събуди до понеделник сутринта. Болеше го глава, тялото му беше разнебитено и не бързаше да си тръгне от болницата. Климатичната инсталация облекчаваше изгарянията по кожата му. Редовно му поднасяха щедри порции лека храна. Той се осведомяваше за последните новини от широкоекранния телевизор, докато същевременно пиеше толкова лимонада, колкото можеше да поеме. На другия ден щеше да бъде двойното погребение на близнаците Ринг. Продължаваше издирването на Марк. Капитолът и окръзите бяха с повишени мерки за сигурност.
Трима ментори бяха мъртви, трима хоспитализирани — всъщност, четирима, ако се броеше и Клеменция. Шестима мъртви трибути, един избягал, няколко ранени. Ако д-р Гол беше искала промени в Игрите на глада, то тя ги беше постигнала.
Следобед парадът от посетители започна с Фест, който гордо показваше ръката си в превръзка през рамо и имаше няколко шева на бузата, където го беше порязало късче от бомба. Той му съобщи, че в Академията са отменени часовете, но учениците трябва да се явят на другата сутрин за погребението на близнаците Ринг. Фест се задави, като спомена близнаците и Кориолан си помисли дали и той нямаше да реагира по-емоционално, след като махнат системата с морфлинг, която потискаше както болката, така и радостта. Сатирия намина и му донесе сладки, поднесе най-добрите пожелания на учителското тяло и му каза, че колкото и да е трагичен този инцидент, той може само да подобри шансовете му за наградата. След малко се появи Сеян, който не беше пострадал — донесе му чантата от микробуса и купчина от вкусните сандвичи с руло Стефани, направени от майка му. Той нямаше какво да каже по въпроса за неговия трибут беглец. Накрая дойде и Тайгрис без грандмама, която беше останала вкъщи да си почива, но му изпращаше чиста униформа, за да има какво да облече, като го изпишат. Те си разделиха сандвичите и после Тайгрис го галеше по ранената глава, докато заспа, точно както правеше, когато като дете го измъчваше главоболие.
Когато някой го събуди в малките часове след полунощ във вторник, той предположи, че е дошла сестрата да му премери температурата и кръвното налягане, но после се сепна, като видя обезобразеното лице на Клеменция, надвесена над него. От змийската отрова или може би от противоотровата златистокафявата кожа на лицето ѝ се белеше, а бялото на очите ѝ беше с цвета на жълтък. Но много по-лошо беше треперенето на цялото ѝ тяло, при което правеше гримаси, от време на време провесваше език и ръцете ѝ не се подчиниха, когато посегна да хване неговата ръка.
— Шшш! — прошепна тя. — Не трябва да съм тук. Не им казвай, че съм идвала. Но какво съобщават? Защо никой не идва да ме види? Знаят ли родителите ми какво се е случило? Дали мислят, че съм умряла?
Замаян от съня и лекарствата, Кориолан не можеше да разбере напълно какво му казва.
— Родителите ти? Но те бяха тук. Видях ги.
— Не. Никой не идвал при мен! — извика тя. — Трябва да се махна оттук, Корио. Страх ме е, че тя ще ме убие. Не е безопасно. Не сме в безопасност!
— Какво? Кой ще те убие? Говориш глупости — каза той.
— Д-р Гол, разбира се! — Тя стисна ръката му и изгарянията го заболяха. — Знаеш, нали и ти беше там!
Кориолан се помъчи да освободи пръстите си.
— Трябва да се върнеш в стаята си. Болна си, Клеми. Това е от ухапванията на змиите. Заради тях си измисляш разни неща.
— Това измислям ли си го? — Тя разкопча болничната нощница и разкри ивица, която вървеше над гърдите и се спускаше по рамото. Осеяна с яркосини, розови и жълти люспи, ивицата приличаше на змийската кожа на влечугите от клетката. Когато той ахна, тя изпищя:
— И продължава да се разпростира! Разпростира се!
В този момент двама парамедици я хванаха, вдигнаха я и я изнесоха от стаята. Той лежа буден до сутринта, като си мислеше за змиите и кожата ѝ и стъклените клетки на авоксите с техните ужасни животински видоизменения в лабораторията на д-р Гол. Дали с Клеменция се случваше същото? Ако не беше така, защо родителите ѝ не я бяха видели? Ако Клеменция умре, дали и той щеше да изчезне, единственият свидетел? Дали беше изложил Тайгрис на риск, като ѝ разказа историята?