Болницата, която досега му се струваше приятен пашкул, изведнъж заприлича на коварен капан, който се стяга около него, за да го задуши. Минаха часове и никой не идваше да го види, което усили тревогата му. Накрая, малко преди изгрев, д-р Уейн се появи до леглото му.
— Разбрах, че Клеменция ти е идвала на гости снощи — каза весело той. — Уплаши ли те?
— Малко. — Кориолан се постара да си придаде безгрижен вид.
— Тя ще се оправи. Отровата причинява редица необикновени странични ефекти, докато организмът не я изхвърли. Затова не пуснахме родителите ѝ да я видят. Те мислят, че е под карантина с много заразен грип. След ден-два ще изглежда добре и ще може да се показва пред хора — каза му докторът. — Може да отидеш да я видиш, ако искаш. Това сигурно ще я ободри.
— Добре — каза Кориолан, малко по-спокоен. Но той не можеше да изличи от паметта си онова, което видя в болницата и в лабораторията.
След свалянето на системата с морфлинг неясните моменти се изгладиха и картината рязко дойде на фокус. Подозренията му помрачаваха всички приятни неща, от обилната закуска с палачинки и бекон и кошницата с пресни плодове и сладки от Академията до новината, че неговото изпълнение на химна ще се препредава за погребението на близнаците Ринг като признание за качеството на изпълнението и саможертвите му.
Предаването преди погребението започваше в седем и до девет учениците пак изпълниха стълбището пред Академията. Само преди седмица си мислеше, че ще потъне в забрава, защото му е отредено да бъде ментор на момичето от Окръг дванайсет, а ето че сега отдаваха почит за смелостта му пред цялата нация. Очакваше да покажат запис на лента, но вместо това зад подиума се появи холографското му изображение и макар отначало да беше малко не на фокус, после образът се изчисти. Хората винаги казваха, че от ден на ден все повече заприличва на своя красив баща, но сега за пръв път той наистина го виждаше. Не само очите, но и брадичката, косата, гордата осанка. Луси Грей беше права; гласът му звучеше наистина внушително. Общо взето, изпълнението беше доста впечатляващо.
Капитолът удвои усилията, които беше положил за погребението на Арахна, което според Кориолан близнаците заслужаваха. Още повече речи, още повече миротворци, още повече траурни знамена. Нямаше нищо против близнаците да бъдат хвалени, дори прекалено, и би искал те по някакъв начин да знаят, че събитието е било открито с неговата холограма. Броят на мъртвите трибути беше нараснал — двамата от Окръг 9 бяха умрели от раните си. Очевидно ветеринарната лекарка беше положила много усилия, но молбите ѝ да приемат трибутите в болницата бяха получили отказ. Осеяните им с белези трупове, заедно с това, което беше останало от трибутите от Окръг 6, бяха провесени от гърба на конете и изложени на показ по протежение на Сколарс Роуд. Двамата трибути от Окръг 1 и момичето от Окръг 2, както подобаваше заради страхливия им опит да избягат, бяха влачени зад тях. После следваха два от онези камиони с клетки, в които Кориолан се беше возил на път до зоологическата градина — един за момчетата и един за момичетата. Той се напрегна да види Луси Грей, но не я намери, което увеличи тревогите му. Дали лежеше неподвижна на пода, победена от раните и глада?
Когато еднаквите сребърни ковчези на близнаците се появиха в кадър, единственото, за което се сети, беше една глупава игра, която си бяха измислили през войната и бяха нарекли „Ринги-ринги-рае“. Другите деца гонеха Диди и Поло и после се хващаха за ръце, като образуваха кръг около тях и ги затваряха в него. Играта винаги завършваше, когато всички, включително близнаците Ринг, изпопадваха от смях в куп на земята. О, колко искаше пак да е седемгодишен, в радостна купчина с приятелите си, а на бюрото да го чакат хранителни бисквити.
След обяд д-р Уейн каза, че може да го изпише, ако обещае да си почива и да остане в леглото. Тъй като удоволствията на болницата бяха намалели, той веднага си облече чистата униформа. Тайгрис дойде да го вземе и го придружи до вкъщи с тролея, но после трябваше да се върне на работа. Двамата с грандмама прекараха следобеда в дрямка, а когато се събуди, майката на Сеян им беше пратила тенджера с прекрасно ястие.
По настояване на Тайгрис той си легна при залез-слънце, но сънят му убягваше. Всеки път щом затвореше очи, виждаше пламъците около себе си, усещаше тътена на земята, вдъхваше задушливия черен дим. Луси Грей и преди присъстваше в съзнанието му, но сега вече не можеше да мисли за никой друг. Как беше тя? Дали я лекуваха и хранеха или страдаше и умираше от глад в онази ужасна маймунска клетка? Докато той лежеше в климатизираната болница със система с морфлинг, дали ветеринарната лекарка се беше погрижила за ръцете ѝ? Дали димът беше увредил забележителния ѝ глас? Дали като му помогна, не съсипа шансовете си за спонсори на арената? Той усети известно смущение, когато си припомни за ужаса си под гредата, но още повече от това, което последва. Предаването по телевизията на Капитола, в което показваха бомбените експлозии, беше неясно поради дима. Но дали съществуваше запис? Дали имаше кадри от момента, когато тя го спаси и още по-лошо, когато се държеше за воланите на роклята ѝ, докато чакаха да дойде помощ?