След като си тръгна от Академията с празни ръце, той се сети за Плурибус Бел. Той може би още имаше някакви инструменти, останали от нощния клуб.
Още щом вратата откъм задната улица се отвори, Боа Бел се уви около краката на Кориолан, мъркайки като локомотив. Беше седемнайсетгодишна, вече много стара и затова той внимателно я взе на ръце.
— А, тя винаги се радва на някой стар приятел — каза Плурибус и покани Кориолан да влезе.
Поражението на окръзите не се беше отразило на търговията на Плурибус, тъй като той все още изкарваше сигурни пари със стоки на черния пазар, макар че сега те бяха по-луксозни. Приличен алкохол, козметика и тютюн все още се намираха трудно. Окръг 1 бавно беше насочил вниманието си към доставки на удоволствия за Капитола, но не всеки имаше достъп до тях и струваха скъпо. Семейство Сноу вече не бяха редовни клиенти, но Тайгрис понякога го посещаваше, за да му продаде купоните за месо или кафе, което обикновено не можеха да си позволят. Хората плащаха с готовност за удоволствието да си купят един агнешки бут в повече.
Известен с дискретността си, Плурибус оставаше един от малкото хора, пред които Кориолан не трябваше да се преструва, че още е богат. Той знаеше положението на семейство Сноу, но никога не говореше за това, нито ги караше да се чувстват изпаднали. Днес той наля чаша студен чай на Кориолан, напълни една чиния със сладки и му предложи стол. Двамата си приказваха за бомбите и как те са събудили лошите спомени от войната, но скоро разговорът се насочи към Луси Грей, която беше направила много приятно впечатление на Плурибус.
— Ако имах няколко като нея, можех да си помисля дали да не отворя пак клуба — каза замечтано Плурибус. — О, пак ще си продавам стоката, но бих могъл да организирам представления през уикенда. Истината е, че бяхме прекалено заети да се избиваме взаимно и забравихме как да се забавляваме. Но тя знае. Твоето момиче.
Кориолан му описа плана за интервюто и попита дали случайно няма китара, която да му даде назаем.
— Много ще я пазим, обещавам. Ще я държа вкъщи, освен когато тя свири на нея и ще я върна веднага след предаването.
Плурибус не се нуждаеше от повече увещания.
— Знаеш ли, опаковах всичко, след като Кир загина при бомбардировките. Беше глупаво. Сякаш бих могъл да забравя толкова лесно любовта на живота си. — Той стана, премести куп сандъци с парфюм, зад които се разкри вратата на стар гардероб. Вътре, подредени с любов на рафтовете, имаше различни музикални инструменти. Плурибус издърпа един учудващо чист кожен калъф и вдигна капака. Кориолан погледна блестящия, златен предмет вътре и го лъхна приятна миризма на старо дърво и лак. Тялото приличаше на женско, с шест струни, опънати по дългия гриф до ключовете за настройване. Той ги докосна леко с пръст. Макар и да не беше настроена, усети красотата на звуците с цялото си тяло.
Кориолан поклати глава.
— Тази е прекалено хубава. Не искам да рискувам да я повредя.
— Вярвам ти. И вярвам на твоето момиче. Бих искал да чуя какво ще направи с нея. — Плурибус затвори калъфа и му го подаде. — Вземи я и ѝ кажи, че ѝ стискам палци. Добре е да имаш приятел в публиката.
Кориолан взе китарата с благодарност.
— Благодаря ти, Плурибус. Надявам се, че пак ще отвориш клуба. Ще ти стана редовен клиент.
— Също като баща ти — каза Плурибус и се захили. — Когато беше горе-долу на твоята възраст, той всяка вечер затваряше заведението с онзи бандит Каска Хайботъм.
Всяка дума от казаното му прозвуча абсурдно. Неговият сериозен баща, толкова лишен от хумор и строг, да се забавлява в нощен клуб? И не с кой да е друг, а с декана Хайботъм? Той никога не беше чувал да споменават имената им заедно, макар че двамата бяха горе-долу на една и съща възраст.
— Шегуваш се, нали?
— О, не. Двамата бяха луди глави — каза Плурибус. Но преди да продължи нататък, го прекъсна клиент.
Много грижливо Кориолан отнесе трофея си вкъщи и го постави на шкафа. Тайгрис и грандмама се възхищаваха на китарата, но той изгаряше от нетърпение да види реакцията на Луси Грей. Какъвто и инструмент да беше имала в Окръг 12, той никога не би могъл да се сравнява с китарата на Плурибус.
Болеше го глава и си легна при залез-слънце, но известно време не можа да заспи, толкова развълнуван беше от отношенията между баща му и „онзи бандит Каска Хайботъм“. Ако са били приятели, както твърдеше Плурибус, от приятелството им не беше останало нищо. Мислеше си, че колкото и близки да са били през онези дни, прекарвани в клуба, нещата не са завършили добре. При първа възможност щеше да разпита Плурибус за повече подробности.