И така, тя изхвърлила камъните от ръкавите си, облякла отново връхната си роба, сменила прическата си и без да губи нито миг, се отправила бързо към Кийомидзу.
Стигнала най-после до храма. Изкачила трите долни стъпала и като надникнала под една стряха, видяла своя любим — Шунтоку — да спи на земята, покрит със сламена рогозка. Отохиме му извикала: „Моши! Моши!13“
Шунтоку мигом се събудил от вика й, грабнал вързопчето, което бил оставил встрани от себе си, и на свой ред извикал с негодувание:
— Понеже съм сляп, децата от квартала всеки ден идват да ме дразнят.
При тези думи Отохиме се натъжила дълбоко, приближила се, положила ръце върху раменете на нещастния си възлюблен и му заговорила:
— Не съм от тези лоши и проклети деца. Аз съм дъщерята на богатия Хагияма. И понеже на празника Тенджин в Киото ти се врекох, дойдох при теб.
Изумен от гласа на любимата си, Шунтоку скочил и извикал:
— О, наистина ли това си ти, Отохиме? Толкова време мина от последната ни среща!… Всичко е тъй необикновено! Дали това не е просто лъжа?
А после двамата заплакали, прегърнати и безсилни да говорят.
Но скоро Шунтоку дал воля на мъката си и извикал на Отохиме:
— Настигна ме проклятието на моята мащеха и сама виждаш как изглеждам. Затова и никога не ще мога да се свържа с теб и да стана твой съпруг. Какъвто съм сега, такъв и ще си остана, докато не изгния и не умра. Ето защо трябва веднага да се върнеш у дома си и да заживееш отново в щастие и разкош.
Ала Отохиме отвърнала, дълбоко опечалена:
— Никога! Сериозно ли говориш? Да не си полудял?
— Не, не! Само се престорих на сериозен, защото те обичам толкова, че и живота си бих дал за теб!
— Отсега нататък никога няма да те изоставя, каквото и да стане с мен!
Тези слова успокоили Шунтоку, но в същото време сърцето му се изпълнило с жалост към нея и той заплакал, без да може да пророни и дума.
Тогава тя му казала:
— Щом вероломната ти мащеха те е омагьосала само защото си богат, не се боя да отмъстя за теб, като също я омагьосам, защото и аз съм дете на богат баща.
След тези думи Отохиме заговорила от все сърце на божеството на храма и му казала следното:
— Седем дни и седем нощи ще се отдам тук на пост и молитва, за да изпълня своя обет, и ако в теб има поне малко справедливост и състрадание, умолявам те да ни спасиш.
На голям храм като този не подхожда сламен покрив. Аз ще го препокрия с птичи пера, а стрехите — с пух от соколи.
Тези тории14 и тези каменни фенери са грозни. Аз ще издигна тории от злато; ще направя хиляда фенера от злато и хиляда от сребро и всяка вечер ще ги паля.
В голяма градина като тази трябва да има дървета. Ще посадя хиляда хиноки15, хиляда суги16 и хиляда карамацу17.
И ако след всичко това Шунтоку не оздравее, тогава двамата с него ще се хвърлим в твоето езеро с лотосите и ще се удавим. А след смъртта си ще се превърнем в две огромни змии, ще тормозим всички, които идват да се молят в този храм, и ще пресечем пътя на поклонниците към него!
Колкото и да е странно, през нощта на седмия ден, откакто Отохиме дала този обет, Каннон-сама я споходила в съня й и й казала следното:
— Аз чух молитвите ти и ще ги изпълня!
После Отохиме се събудила и разказала съня си на Шунтоку. Двамата много се зачудили. Станали и се спуснали заедно към реката, измили се, а сетне прочели молитвите си към богинята.
И случило се невероятното: очите на слепия Шунтоку се отворили широко и прогледнали, външността му се променила и болестта изчезнала безследно. Двамата влюбени заплакали от щастие.
После тръгнали и стигнали до една странноприемница, свалили поклонническите си дрехи, облекли нови роби и наели паланкин и носачи, за да ги отнесат у дома.
Щом стигнали пред дома на неговия баща, Шунтоку се провикнал:
— Почтени родители, ето че се върнах при вас! Благодарение на силата на думите, изписани върху моя талисман, вече съм, както сами виждате, изцелен. А вие как сте, майко, татко?
Като чул гласа, баща му изскочил от къщи и извикал:
— Оо, колко се тревожех за теб. И нито за миг не престанах да те мисля. Но сега съм истински щастлив да те видя, синко! Теб и невестата, която си довел!
Радостта им била голяма.
Но точно тогава, колкото и да е странно, злата мащеха внезапно ослепяла, а пръстите на ръцете и краката й започнали да гният. Тя се замятала от страшна болка.