— По-добре ме покани вътре — каза Исандре. — Защото в противен случай ще измъчвам съседите ти, докато не го направиш.
— Майкъл! — извика Клеър. Той беше в дневната и работеше над някакви нови песни, но тя чу, че музиката спря. Озова се до нея преди ехото от думите й да заглъхне. — Това е тя. Исандре. Какво да правя?
Майкъл отвори вратата и се изправи пред нежеланата гостенка. Тя му се усмихна. С нея беше Франсоа. И двамата бяха толкова лъскави, самодоволни и арогантни, че нервите й се опънаха.
— Искам да говоря с Шейн — каза Исандре.
— В такъв случай те очаква разочарование.
Франсоа повдигна вежди, наведе се, протегна ръка и измъкна някаква човешка фигура от храстите отстрани до къщата. Клеър ахна.
Беше Миранда, с лице, изкривено от ужас. Ръцете и краката й бяха вързани, а устата запушена с парцал.
— Да го кажем по друг начин — поде Исандре. — Можете да ни пуснете да поговорим или ще си устроим вечеря тук, на чист въздух на верандата ви.
В тази ситуация нямаше правилен отговор, помисли си Клеър и видя как Майкъл се опитва да измисли решение. Той остави мълчанието да се проточи достатъчно дълго и Клеър истински се изплаши, че Миранда ще бъде убита — Франсоа изглеждаше доволен от евентуалната възможност — но тогава Майкъл кимна.
— Е, благодаря ти, скъпи — измърка Исандре и мина покрай него. Франсоа пусна Миранда върху дървения под в коридора и я последва. Клеър коленичи до момичето и развърза ръцете й.
— Добре ли си? — прошепна тя. Миранда кимна, а очите й бяха огромни като паници. — Махай се оттук. Бягай у вас. Върви.
Миранда изхлузи въжетата от глезените си, изправи се на крака и побягна.
Клеър затвори вратата и забърза към всекидневната.
Франсоа бе захвърлил китарата на Майкъл и се бе настанил на стола му. Исандре се бе разположила удобно на дивана със самочувствието на собственица на света и всичко в него.
— Колко мило от твоя страна да ни поканиш, Майкъл. Не мисля, че нещата помежду ни потръгнаха добре от самото начало. Искам да започнем отново.
Франсоа се засмя.
— Да — присъедини се той. — Би трябвало да бъдем приятели, Майкъл. И не е редно да живееш с това стадо.
— Това ли е всичко, което имате да кажете? Защото, ако е така, мисля, че срещата приключи.
— О, не съвсем — рече провлачено Исандре.
— Те приготвят вечеря — отбеляза Франсоа. — Каква ирония, не мислиш ли? А в същото време позволиха на нашата да ни се изплъзне.
— Тези човешки създания май не правят нищо друго, освен да се тъпчат — въздъхна Исандре. — Нищо чудно, че са толкова дебели и мързеливи.
Шейн излезе от кухнята. Клеър забеляза, че не изглеждаше изненадан; явно ги бе чул.
— Не си поканена — обяви Шейн. Исандре му изпрати въздушна целувка.
— О, Шейн, не ме е грижа дали съм поканена, или не, а ти не притежаваш достатъчно сила, за да ме накараш да си тръгна — изрече тя невъзмутимо. — Петък е, любов моя. Получи ли костюма, който искам да носиш утре?
Шейн кимна неохотно, сякаш вратът му се бе сковал. В очите му блесна безумен пламък.
— Трябва да си вървиш — заяви Клеър на Исандре със смелост, която не чувстваше.
— Какво мислиш, Майкъл? Да си вървя ли? — Исандре преплете поглед с неговия. В очите й бе стаено нещо страховито. — Трябва ли да си вървя?
— Не — отвърна той. — Остани.
Клеър се слиса.
Те го карат да чувства неща. Да прави неща, независимо дали ги иска, или не. Шейн й го бе казал, но тя не вярваше, че са способни да въздействат така на други вампири. Дори на толкова млади и неопитни като Майкъл.
— Майкъл!
Той не я погледна. Изглеждаше напълно уловен в паяжината на неустоимата Исандре.
Клеър извади мобилния телефон от джоба си. Поколеба се за миг, гледайки списъка с имената.
— Опитваш се да решиш на кого да се обадиш за помощ? — Франсоа изтръгна телефона от ръката й и го запрати през стаята. — Амели няма да се зарадва да я откъснеш от приготовленията й. Тя е заета, заета, заета, за да подготви всичко както подобава за достойното посрещане на баща й.
— Може би не е зле да попиташ Мишел какво да правиш — подметна Исандре и се засмя, показвайки вампирските си зъби. — Сигурна съм, че той ще ти помогне да ни отпратиш. Толкова е неудържим, нали?
Очите на Майкъл бавно добиха червен цвят.
Те могат да те накарат да чувстваш неща. Да ги правиш.
— Шейн — заговори Клеър, — трябва да се махнем оттук. Веднага.
— Няма да оставя Майкъл.
— Проблемът е тъкмо Майкъл.
Исандре се засмя.
— Ти наистина си умна, ma cherie3.
Франсоа щракна с пръсти пред лицето на Майкъл.