— Звучи доста внушително!
— И си е точно така — усмихна се Кларк. — Та онзи, който ще оглави въпросния департамент, ще заеме изключително важен и отговорен пост. Всички ние в Масачузетс сме болезнено наясно колко голяма заплаха за нас е тероризмът! Затова единственият въпрос, на който трябва сега да си отговорите, е: смятате ли, че можете да поемете отговорността по оглавяването на този нов департамент?
— Аз?! — изуми се не на шега Флеърти. Беше очаквала да й предложи най-много поста на заместник, но чак пък на началник! — Никога не бих…
— Не бихте могла да го оглавите ли? — прекъсна я Кларк. — Глупости! Разбира се, че можете! Притежавате необходимия полицейски опит! Не пропуснах нито една ваша телевизионна изява около случая с Малкия Джак и установих, че притежавате политическите умения, необходими за справянето с неизбежните противоречия между отделните звена в силите на реда. Бях искрено впечатлен от вас! Затова съм напълно убеден, че ще се справите отлично и с тази работа! Единственият въпрос е — дали сте достатъчно храбра, за да го поемете?
— Първо ще трябва да приключа настоящата си задача и това може би ще ми отнеме още месец-два — изрече колебливо тя.
— Опасявам се, че не разполагаме с толкова време. Този, който ще поеме новия пост, ще трябва да започне точно след две седмици! — обясни Кларк.
— Толкова скоро?! — възкликна тя, без да скрива разочарованието си. — Просто останаха още няколко въпроса относно това дали Таунсенд е убил и Натали Колдуел! Все се канех да ви питам — познавахте ли госпожица Колдуел?
— За съжаление, не.
— Странно! Онзи ден разглеждах личните й вещи и попаднах на една ваша снимка заедно с нея.
— Действително странно, но и не се изненадвам. Ходя на толкова места и на толкова много мероприятия, където хората се натискат да се снимат с мен, че е напълно възможно и тя да се е сдобила с подобна снимка с мен, без да сме били представени един на друг!
— Възможно е — кимна Флеърти, като се постара да съхрани безразличния си тон. — Макар че, доколкото си спомням, върху снимката май стоеше вашият подпис. — Усмивката на Кларк се изпари. — Да, точно така. Благодарите й за работата й в някакъв комитет, а отдолу завършваше с името „Бил“. Това говори ли ви нещо?
— Виж ти! — изрече тихо той. — Е, през моята администрация са минали стотици комитети, в които не вземам почти никакво участие, въпреки че сигурно съм се ръкувал с всички техни членове. Но истината е, че не помня почти никого от тях! Все пак ще помоля секретарката си да провери архивите и да види дали името на госпожица Колдуел фигурира някъде. Във всеки случай аз нямам спомен да съм се запознавал с нея.
Версията му беше крайно неубедителна и той го знаеше. Знаеше също така, че и тя го знае. Двамата се обърнаха към панорамата, откриваща се през прозорците на огромния офис, и потънаха в мълчание.
Първа се обади Флеърти:
— Е, ще ми помогнете много, ако наистина помолите секретарката си да направи тази справка!
— Разбира се — обади се Кларк. — Ще се разпоредя да ви изпратят справката до края на деня! — Протегна ръка към вратата, с което й подсказа, че срещата им е приключила, но внезапно промени решението си и я попита:
— Обичате ли да четете книги, детектив Флеърти?
— Понякога.
— Тогава прочетете „Владетелят“ на Макиавели! Това малко книжле все още се счита за един от най-ценните наръчници за политическо оцеляване, така че със сигурност ще ви бъде от полза, когато заемете новия пост!
— Непременно ще си я купя!
Той пак се усмихна, но този път в усмивката му нямаше нищо приятно.
— Сещам се за един съвет там, който въпреки петстотингодишната си давност и до ден-днешен не е загубил своята актуалност!
— И какво казва той?
— Макиавели ни съветва, че ако възнамеряваме да организираме заговор срещу някой владетел, трябва да сме абсолютно сигурни, че ще успеем!
Този път беше ред на Флеърти да се усмихне.
— Отличен съвет наистина!
— Именно — кимна губернаторът. — До една седмица държа да получа вашия отговор във връзка с новата работа. Съветвам ви да помислите добре по този въпрос!