— А как?
— Зависи от конете.
— Какво искате да кажете, вожде?
— Конете на червенокожите воини са приучени да минават навсякъде като мулета, такива ли са и конете на моя брат?
— Ей Богу — извика Урубуса, — всички мои воини са умели, а конете им — великолепно дресирани, те ще минат навсякъде, където минават вашите.
— Толкова по-добре, бледоликите ще запазят конете си.
— На добър път! Да ви призная, вожде, щеше да ми бъде много жал, ако се бе наложило да оставя коня си.
— Е, добре, на моя брат няма да му бъде жал, той ще запази и коня си, и воините си. Да вървим, защото нищо вече не може да спре бледоликия вожд.
Продължиха да се изкачват по планината. Нощната птица следваше пътя, по който преди двайсет и четири часа дон Агостин бе поел с приятелите си, за да пристигне в града-убежище. След много лъкатушни завои, един от друг по-заплетени, пиратите, винаги водени от вожда на команчите, най-после се озоваха пред тесния мост, построен над пропастта, за който говорихме по-горе. Нощната птица мина пръв, другите го последваха.
Чудна работа, колкото повече пиратите се приближаваха до града, толкова по неспокоен се чувстваше Урубуса, макар че наглед всичко като че ли вървеше чудесно. Именно това дълбоко спокойствие, тази пълна сигурност, които изглежда изпитваха жителите на града, учудваха и плашеха скришом главатаря на пиратите. Урубуса с готовност би казал като знаменит командир при нощно разузнаване около обсаждан от него град:
— Всичко е прекалено спокойно, аз чувам тишината!
Това беше предчувствие, защото няколко минути по-късно бе нападнат от значителни сили и принуден да се оттегли в безредие. Кой знае защо мостът над пропастта бе рухнал под нозете на последния конник, който едва не падна в бездната. Площадката, водеща за входа на подземието, през което трябваше да се мине, за да се стигне до града, беше твърде тясна, както казахме, така че докато конниците прекосяваха пропастта и навлизаха в подземието, само тези, които минаха последни, разбраха, че мостът се е скъсал, а тъй като тези конници бяха червенокожи воини, те замълчаха за това, сигурно от страх да не уплашат другарите си, ако им разкрият, че всеки път за отстъпление е отрязан.
Главатарят на пиратите се спря за няколко минути, за да оправи редиците и да застане начело на колоната, както се бе уговорил с Нощната птица. Мястото, където Урубуса и неговите бандити се бяха спрели, беше огромна пещера, от която почваха големи галерии, разклоняващи се в различни посоки.
— По коя от тези галери трябва да вървим? — запита Урубуса Нощната птица.
— Галерията, която води до каменното селище на бледоликите, е тази, в края на която Урубуса вижда да свети слънцето — отговори вождът на команчите.
— Аха — възкликна радостно пиратът, — остават ни само няколко крачки!
— Не повече.
— Значи сме в града?
— Да — каза лаконично вождът.
— Дявол да го вземе! — изруга Урубуса, изтегляйки сабята си от ножницата. — Аз…
Нощната птица сложи ръка върху рамото на пирата.
— Какво искате от мен, вожде? — попита Урубуса.
— Нощната птица иска да знае дали Урубуса признава, че вождът е удържал на думата си.
— Признавам и ви благодаря, вожде, вие постъпихте честно.
— Чудесно! Урубуса помни каква дума даде на вожда.
— Каква, вожде, аз ви дадох няколко думи, за коя искате да си спомня?
— Урубуса обеща на червенокожия си приятел да не убива и да не измъчва жените, децата и старците. Спомня ли си бледоликият вожд?
— Възможно е да съм ви дал такова обещание, вожде — изрече Урубуса с ирония, — но съм го забравил и в този момент имам да се занимавам с друго.
— Значи моят брат не го помни?
— Не — отговори пиратът нетърпеливо, — и няма да помня, закачи си го като обица на ухото.
И пришпори коня си.
— Напред! — кресна той.
— Тогава нека брат ми се пази — рече команчът.
И като грабна бойната си свирка, издаде пронизителен звук, който продължи повече от пет минути.
— Проклет индианец! — извика Урубуса. — Ние сме предадени! Напред, съратници, напред!
Той гръмна с револвера си в посоката, където предполагаше, че се намира индианецът, и препусна с все сила, следван от пиратите, които надаваха яростни викове. Главният площад на града беше напълно пуст.
— Грабете! Грабете! — крещяха бандитите.
В същия миг вратите на магическата колиба се разтвориха и от всички страни едновременно срещу пиратите започна ужасна стрелба. Повечето от бандитите бяха още в подземието. Скоро те изскочиха оттам в безредие, облени в кръв и следвани отблизо от червенокожите, които ги нападаха отзад и ги обстрелваха ожесточено.