Джеръм Патертън започна с кратко слово за Бен Розели, след това прочете преценката на лекарите за здравословното му състояние, в която се споменаваше за „отпадналост и губене на съзнание“. Някои от директорите свиха устни, други поклатиха глави.
— Но животът на нашата общност продължава — каза Патертън и изброи причините за свикването на заседание, и по-специално необходимостта от избор на нов президент на Първа търговска американска банка. — Господа, повечето от вас са запознати с утвърдените в управителния съвет процедури — продължи той и съобщи, че предстоят очакваните от всички изказвания на Роскоу Хейуърд и Алекс Вандервурт. След това двамата щяха да напусна1 заседанието и да изчакат, докато се обсъждат кандидатурите им.
— Що се отнася до реда, по който ще говорят, ще използваме древния, независещ от пристрастия метод на азбучната последователност. — Джеръм Патертън погледна Алекс. — Понякога съм страдал затова, че презимето ми започва с „П“. Надявам се, че твоето „В“ не ти е създавало прекалено много проблеми.3
— Прав сте, господин председател — каза Алекс. — Дори понякога ми предоставя правото на последна дума.
Около масата се чу смях, за първи път през днешния ден. Роскоу Хейуърд също се усмихна, макар усмивката му да изглеждаше неискрена.
— Роскоу — подкани го Джеръм Патертън, — ако си готов, можеш да започваш.
— Благодаря, господин председател.
Хейуърд стана, отдръпна стола си назад и спокойно огледа деветнайсетте мъже около масата. Отпи глътка вода, покашля се и заговори с ясен, равен глас.
— Уважаеми колеги, тъй като това е закрито заседание, за което няма да се дава информация в пресата и на другите акционери, аз смятам, че трябва да се спра на основната цел на нашата банка, която определя както моите задължения, така и задълженията на управителния съвет. А това е печалбата на Първа търговска американска банка. — Той повтори, като специално наблягаше на думите: — Печалбата, господа, е нашият приоритет номер едно.
Хейуърд погледна листа с бележките и продължи:
— Позволете ми да се спра малко по-подробно на този въпрос. Според мен, твърде много решения в областта на банковото дело, а и в бизнеса въобще, се взимат под силното влияние на различни социални мотиви или на други проблеми на нашето време. Като банкер аз смятам това за погрешно. Позволете ми да подчертая, че съвсем не подценявам значимостта на социалното съзнание на индивида — моето собствено, надявам се, е добре развито. Приемам също така, че от време на време всеки от нас трябва да подлага на проверка своите собствени ценности, да ги съпоставя с новите идеи и да дава личния си принос в тяхното развитие. Но политиката на една корпорация е нещо друго. Тя не би трябвало да се подлага на влиянието на променящия се социален вятър, на разни прищявки и капризи. Допуснем ли подобен начин на мислене да ни ръководи, ние ще подложим на риск развитието на частната стопанска инициатива, а за банката това би било гибелно: нашата мощ ще отслабне, ще се забави прогресът, ще се ограничат печалбите. Накратко казано, и този път ние трябва да стоим встрани от обществено-политическата сцена. Тя би трябвало да е обект на нашето внимание само дотолкова, доколкото оказва влияние върху финансовото състояние на клиентите ни.
Ораторът наруши сериозността си с лека усмивка.
— Разбирам, че ако тези думи бяха изречени на публично място, те биха звучали някак недипломатично. Истината е, че аз никога не бих ги казал на публично място. Но тук между нас се вземат големите, истинските решения, определя се и политиката на действие и такова откровение е съвсем допустимо.
Няколко от директорите кимнаха с глави. Един дори потропа одобрително с юмрук по масата. Други — стоманопроизводителят Ленард Кингзуд бе сред тях — останаха безмълвни.
Алекс Вандервурт размисляше върху речта. Роскоу Хейуърд явно се стремеше към директна конфронтация, към пълен сблъсък на възгледите. Хейуърд добре разбираше, че всичко, казано досега, бе в пълно противоречие с разбиранията на Алекс, а и със схващанията на Бен Розели, демонстрирани чрез нарастващото либерализиране на банката през последните години. Бен беше този, който ангажира Първа търговска американска банка в граждански проекти, свързани както с града, така и с щата — такъв проект например бе Форум Ист. Алекс не хранеше никакви илюзии. Значителна част от управителния съвет не подкрепяше, а често беше и против политиката на Бен. Тази част щеше да приветства твърдата и изгодна за бизнеса линия на Хейуърд. Въпросът беше — колко силни бяха привържениците на твърдата линия.