Сет Оринда бе определен за говорител. Марго написа речта му, а той я научи наизуст. Оказа се, че Оринда е схватлив ученик.
На Дийкън Юфрейтс бе възложено да бъде сред първите, които да открият сметка в клона.
Дийкън5 — никой не знаеше дали това е истинското му име или звание, свързано с принадлежността му към някоя религия — оглави работата в района. Той работеше с армия от помощници, които разпращаше във всички посоки.
Беше много важно да се осигурят достатъчна хора за сряда сутринта, така че тълпата пред банката да направи голямо впечатление още в самото начало. Някои хора трябваше да се заместват с други. Имаше и резерви за следобед и за следващия ден.
Чрез специална система — най-много се използваха уличните телефони, пред които стоеше дежурен — се следеше необходимия брой хора и включването на резервите. С малки изключения, импровизираната схема за връзка работеше добре.
Всички данни стигаха до Марго, която седеше на задната седалка на фолксвагена. Информацията включваше броя на хората на опашката и на гишетата, времето, необходимо за откриването на сметка, както и сведения за разговорите между Сет Оринда и представителите на клона.
Марго направи някои изчисления и даде указания на усмихнатия младеж на предната седалка:
— Кажи на Дийкън да не вика повече хора — засега имаме достатъчно. Тези, които чакат отвън, могат да починат за малко, но на групи, не наведнъж. Да дойдат за обяда си. Отново предупредете всички, че по площад Розели не трябва да остава никакъв боклук, а в банката не бива да се внасят храна и напитки.
Разговорът за обяда напомни на Марго за парите, които в началото бяха голям проблем.
В понеделник Дийкън Юфрейтс й съобщи, че много от желаещите да участват в акцията не разполагат с излишни пет долара. А това беше минималната сума, за да се открие сметка в Първа търговска американска банка. Асоциацията на наемателите във Форум Ист също нямаше пари. В такъв случай всичко щеше да се провали.
Тогава Марго се обади в профсъюза — Американската федерация на чиновниците, касиерите и служителите — същият този, който защитаваше интересите на пазачите и чистачите на летището.
Марго ги помоли да отпуснат по пет долара на всички, желаещи да участват в акцията. Ръководителите на профсъюза свикаха спешно заседание. Отговорът бе положителен.
Във вторник представители на ръководството на профсъюза помогнаха на Дийкън Юфрейтс и на Сет Оринда да разпределят парите. Несъмнено част от тези пари нямаше да бъдат върнати и някои от петдоларовите банкноти щяха да бъдат изхарчени още във вторник вечерта. Но те вярваха, че повечето от средствата ще бъдат изразходвани според предназначението си. Ситуацията в банката доказа, че са били прави.
Профсъюзът предложи да осигури обяд и да го заплати. Предложението бе прието. Марго подозираше, че профсъюзът има и някакви свои интереси, но тъй като те не противоречаха на каузата на Форум Ист, тя реши да не повдига този въпрос.
Марго продължаваше да дава указания на поредния пратеник:
— Трябва да поддържаме опашката, докато затворят в три часа.
Тя смяташе, че някои от фоторепортерите ще направят снимки точно преди затварянето на банката и държеше броят на хората да не намалява.
Плана за утрешния ден щяха да уточнят късно вечерта. До голяма степен той щеше да бъде повторение на днешния.
За щастие времето беше меко и безоблачно, а и прогнозите за следващите няколко дни бяха добри.
— Продължавайте да говорите на хората, че трябва да се държат приятелски! — даваше нареждания Марго. — Дори ако служителите в банката станат нелюбезни, отвръщайте им само с усмивка!
В 11,45 дойде Сет. Той бе широко усмихнат, а в ръцете си държеше ранното издание на градския вестник.
— О! — възкликна Марго, като го разгърна.
Събитията около банката заемаха почти цяла страница. Това беше повече, много повече от очакванията й.
Заглавието беше:
А по-надолу бе написано:
„В беда ли е Първа търговска американска банка?
Мнозина дойдоха да ПОМОГНАТ с малки вноски“.
В добавка имаше големи снимки на огромната опашка пред банката.
— О, боже! — възкликна Марго. — Колко неприятно за Първа търговска американска банка!
Беше наистина много неприятно.
Рано следобед в президентския кабинет на трийсет и шестия етаж в централното управление на банката бе свикано спешно заседание.