Само че тя не тръгна насреща. Зави по алеята на една кафеникава вила с покрив от бели плочи и двоен гараж, обвит с лиани. Том стрелна поглед към табелата на ъгъла на улицата. „Талахаси драйв“, пишеше там.
— „Тя е моето Талахаско девойче“1 — изтананика мълком той и забравил, че му се повръща, бавно придвижи колата си надолу по улицата.
Вратата на гаража се отвори, но колата й сякаш се поколеба на алеята. Какво чака, зачуди се Том, когато забеляза наличието на още една кола в гаража — лъскав червен Корвет, не по-малко. Два луксозни автомобила. Къща в предградията. Всичко, освен оградка от бели греди.
— Това какво ти говори? — попита той и видя как Сузи се показа от гаража и пресече предната градинка.
Може ли да се движи още по-бавно? — зачуди се Том, затаил дъх, когато входната врата се отвори и на прага се показа мъж — висок, представителен, със сако и вратовръзка, въпреки късния час. За какво е всичко това? — чудеше се Том, а мъжът сграбчи Сузи за лакътя, издърпа я вътре и затръшна вратата след нея.
Том изключи двигателя и излезе от колата. Време е за малко разузнаване, реши той и притича диагонално през улицата към къщата, придържайки се близо до множеството палмови дървета, ограждащи пътя.
И точно тогава го връхлетя. Внезапен порив за повръщане, бързо последван от втори и още един, всеки следващ по-силен от предишния и всеки, придружен от остри пронизващи болки. Той се хвана за корема и се преви на две. Тялото му се разтърси от серия убийствени спазми и той си изповръща вътрешностите върху купчина цъфнали храсти. Пое си мъчително въздух, щипеше му на очите, излязоха му сълзи, докато се мъчеше да се изправи. Кога за последен път му бе прилошавало така? Едва потисна желанието да повърне още веднъж, коленете му трепереха, докато се отпускаше на тревата, заровил глава в шепи. Трябваше да си иде вкъщи. Трябваше да си легне. Трябваше да позволи на Лейни да се погрижи за него.
Веднага щом усети краката си достатъчно силни да го издържат, той се върна в колата.
— Сто двайсет и едно на „Талахаси драйв“ — отбеляза си на минаване покрай спретнатата кафеникава вила с белите плочи на покрива и няколко пъти повтори адреса, за да е сигурен, че го е запомнил.
— Не ме виждаш за последен път, Сузи Нара — каза и зави зад ъгъла, отправяйки се към дома си.
— О, виж ти — усмихнато каза Сузи на мъжа на прага и действително успя да прозвучи доволна, че го вижда, докато се мъчеше да укроти бясното биене на сърцето си. Не бе добра идея да показва страх. Какво правеше Дейв тук? Завръщането му не се очакваше до утре вечер. — Не те очаквах преди…
— Влизай вътре. — Той я сграбчи за лакътя, издърпа я в предното фоайе и затръшна вратата след тях.
— Случило ли се е нещо? Всичко наред ли е? Майка ти…
Дали не му се бяха обадили от старческия дом да му кажат, че тя най-накрая се е предала на рака, който от почти две години разяждаше вътрешностите й?
— Къде, по дяволите, си била? — Дълги, гневни пръсти се забиха в плътта й. Същото място, което Уил толкова нежно бе докоснал преди не повече от десет минути.
— Ходих на кино.
— Кое кино е отворено по това време?
— „Риалто“ на Саут Бийч.
— И очакваш да повярвам, че си изминала целия път до Саут Бийч, само за да отидеш на кино?
— Това е истината.
— Кой филм?
— Новият с Анджелина Джоли, дето ти не искаше да го гледаш.
— С кого ходи?
— С една приятелка.
— Каква приятелка?
— Кристин — отговори Сузи, първото име, което й изскочи в ума.
— Кристин — повтори той и поклати глава, сякаш да отхвърли непознатото име, потривайки наболата си брада с пръстите на дясната ръка. — Коя, по дяволите, е Кристин?
— Просто едно момиче, с което се запознах.
— Кога?
— Преди няколко дни.
— Къде я срещна?
— Какво значение има?
В отговор опакото на дланта му се стовари върху страната й. Сузи се свлече върху млечнобялата стена и падна на колене.
— Ставай — заповяда Дейв, надвесен над нея. Висок почти метър и осемдесет и три тежък осемдесет и два килограма, той я надвишаваше с десет сантиметра и почти трийсет и два килограма. Внушителен мъж, бе си помислила, когато се запознаха пет години по-рано. Красивият принц, дошъл да я спаси. Мъж, който щеше да се грижи за нея. Мъж, с когото не би могла да се мери.
1
She’s my Tallahassee lassie — Песен на американския рокендрол изпълнител Фреди Кенън. — Б.пр.