Тя започна да репетира и сега чувах гласа й слабо през панела. Останалите непрекъснато кръстосваха наоколо, проверяваха техниката. Един от мониторите светна и на него се показа образът й, камерата започна да се мести, показа лицето й в едър план и пак се върна към глава и рамене в кадъра.
«През последните три месеца предаването й струва 80 000 долара на вечер, а носи 150 000, като осигурява печалба на телевизионната къща над 4500 долара на минута. Плащат й милион долара годишно и очевидно ги заслужава, като се вземат предвид и продажбите за други канали.»
Едно момиче от техническия екип хапваше набързо сандвич, докато работеше, но водещата каза, без да обръща глава:
— Никаква храна тук, знаете правилата. Това да не е строителен обект?
Някакъв мъж надникна откъм коридора, един от екипа вдигна палец нагоре и той пак излезе.
— Камери?
— Готово, Джеф.
— Къде е Хари?
— Взел си е един ден почивка, но забравил да се обади на някого.
— Господи! Повикай Филис.
— Ерика, кога започваме?
— Ще ви кажа, когато съм готова.
«Тя вече е жива легенда. Може да влезе в студиото с настроение на махмурлия, да включиш камерата и само след десет минути ще завладее тридесет или четиридесет милиона души с невиждано досега очарование, авторитет и личностно присъствие! Извън студиото си е спечелила репутация на злобна кучка, но застане ли там, така реагира на червената лампичка, че няма да повярваш. В момента, когато пуснат осветлението, тя се пренася в тези двадесет и един милиона домакинства и всичко в тях замира, хората само седят и гледат. Да знаеш, че е способна да спре семейна свада, ножове, пищови и какво ли не, без дори да излезе от студиото.»
— Бени.
— Да?
— Изключи това осветление!
— Извинявай, Ерика.
Декорът зад бюрото на водещата представляваше карта на Съединените щати, покриваща цялата плоскост, с осветена откъм гърба прозрачна снимка от центъра на нощния Маями. Един от мониторите в студиото светна, за да покаже неподвижен кадър до раменете на усмихнатия и махащ за поздрав сенатор Матийсън Джъд.
«Също така тя е — нещо, което се среща много рядко в тази индустрия — от добро семейство, както се казва. Навремето са пристигнали с кораба „Мейфлауър“9, а Джонатан Кембридж II е основател и президент на „Марлборо Кемикъл Банк“. Тя не се движи много из висшите среди — беше се увлякла по левичарски идеи след завършване на гимназия и напусна наследственото имение на семейството. Живее самостоятелно в продължение на две години в един апартамент на шестия етаж, без топла вода и асансьор, в Лексингтън, но потеклото си го има, ако й потрябва. Би могла да влезе в почти всеки провинциален дом и ще я поканят да остане.»
Няколко човека преместваха един от декорите и нагласяваха осветлението. Мъж разплиташе с крак кабели и ги омотаваше с изолирбанд. Още един екран заработи и на него се появи в много едър план главата на жената зад бюрото, след което камерата се отдръпна. Момичето, което ядеше сандвич, зареди телепроптера, провери го и застана встрани, без да поглежда към жената зад бюрото, просто чакаше. Всички се бяха отдръпнали, един усукваше ластик около пръстите си. Сега нямаше звук.
— Бени, твоите неща ли са закачени там?
— Да, ще…
— За бога, постави ги някъде другаде, разсейват ме. Джеф, готови ли сме?
— Когато кажеш.
— Добре, да започваме.
Порой от светлина, никакво движение наоколо, докато очите й привикнат към яркото осветление, после главата й се наклони, за да погледне директно в телепромптера и червената лампа на основната камера светна. Лицето й се озари от кратка, брилянтна усмивка.
— Добър вечер. Аз съм Ерика Кембридж, а ето и моето мнение. Изглежда, вчера в Ню Хемпшир сенаторът Матийсън Джъд за първи път се беше поддал на натиска от страна на онези в предизборния му екип, които се опитват да го убедят «да вмъкне малко освежителна театралност», както се изрази Джош Уайнбърг от «Поуст», за да се противопостави на сериозния и донякъде мрачен подход към изборите от страна на кандидата от Републиканската партия. Но по мое мнение, дами и господа, този въпрос е наистина сериозен и тържествен, най-малко, защото зависи от вас, от народа, да изберете човека, който ще стане един от двамата — казвам го съвсем убедено, — един от двамата най-могъщи държавници на планетата.