Та по същество. Изпълнява се понякога в Шотокан-карате, в позиция „Хейан Шодан“, когато се придвижваш от дзенкуцу-дачи в кокуцу-дачи с обръщане на двеста и седемдесет градуса. Трябва да се изпълнят шест неща, всяко от които прави завъртането все по-бързо и няма никакво значение дали си в позиция дзенкуцу-дачи, или стоиш нормално, макар че е по-добре, ако единият ти крак е изнесен малко напред, примерно десният, защото той ще бъде оста на завъртането.
Светлините се люшват нагоре, блеснали ярко на нощния хоризонт, а ние започваме да се спускаме между две вълни.
Нико стои силно напрегнат, така стиска тежкия лост, че кокалчетата на пръстите муха побелели. Само секунда е изминала, откакто Виченте го предизвика с приказките си, макар да изглежда много повече.
Да, десният крак служи за ос и първото, което трябва да направиш, е да се отблъснеш с левия, ако се обръщаш наляво и назад. Второто нещо е да извиеш бедрата си в същата посока. В тази милисекунда от малката ни игра трябва да се съсредоточиш само в бедрата. Третото, което трябва да се направи, е да завъртиш лявата ръка пак в тази посока, да й се придаде центробежна сила. Тук си струва да се отбележи, че в края на обръщането лявата ръка представлява силно оръжие, ако, да речем, дланта се свие в юмрук с изправени вертикално кокалчета с палеца от горната страна.
Фидел се моли както и преди, коленичил е като в черква, смирено, понеже се подготвя в мислите си да срещне олицетворението на вечността, което той нарича Бог. Нико започва да вдига лоста, описва дъга с него над главата си. Тежи. Поти се обилно. Смърди.
Виченте наблюдава от кабината с ръце на кръста. Много прилича на италианец, както подсказва и името му. Мисля, че той е хладнокръвен човек, уверен в себе си и по тази причина — опасен. Другият гледа напред към окъпаното в млечна лунна светлина море, поддържа дизелите на около четвърт обороти и палубата стои хоризонтално. Нощта е топла и ние продължаваме да плаваме, споделяйки братски топлината й.
Само че не е точно така. За мен нощта не е топла, защото, когато дебелакът пръсне главата на кубинеца, ще се заеме с мен и ако направя нещо, за да го спра, другите ще рискуват да привлекат вниманието и ще стрелят.
Не, няма да те забравя, приятелю, защото зная, че очакваш с широко отворени очи да опиша това страхотно зрелищно обръщане или поне така ме кара да мисля огромното ми и абсолютно непростимо самолюбие. Та четвъртото нещо, което трябва да се направи, е да се използва дясната ръка в същата посока, отново с центробежна сила, и ако дясната ръка е, да речем, разтворена с дланта нагоре и с прибрани пръсти, за да се образува острие, би се получил много ефикасен удар в лицето, гърлото или ключицата, ако искаш да се защитиш от ответна атака. Последните две изисквания към изпълнението на обръщането не са физически. Първото е мисловно, а второто почти духовно. Трябва да мислиш за това къде ще се озовеш и — последно — да почувстваш, че вече си там.
Нико вдига тежкия лост нагоре и назад. Малката му розова уста е нацупена, а тъканта на скъпото му сако образува гънки на раменете, единственото копче се изпъва в областта на кръста.
— … Que Dios se acuerde lo bueno que he hecho en mi vida у se olvide lo malo…11
Устните на Фидел се движат, нищо че не ги виждам от този ъгъл. Зная, че се движат, понеже долавям съскането на съгласните от последната му молитва. Виченте наблюдава от кабината, не се е помръднал. Времето е забавило ход, както винаги се случва, когато мозъкът, доведен до състояние на силен стрес, осъзнава, че то е една човешка приумица и е в противоречие с вечното.
Лостът все повече се извисява. Наблюдавам го.
Завъртането. Да, щяхме да забравим завъртането — това е израз на усещането за олекване и нереалност, обзело ме с приближаването на живота ми към твърде вероятната му кончина. Та, приятелю, вече имаш цялостна представа за обръщането. Остава да упражняваш в последователност всичките му елементи и ще почувстваш как скоростта се увеличава. Така ще стигнеш до точката, в която губиш равновесие — признак на напредък. После трябва да сглобиш всички тези елементи и да ги накараш да се развият мигновено като експлозия, а в завършващия момент да стегнеш корема, за да запазиш равновесие и да се приземиш здраво под какъвто ъгъл пожелаеш — не е нужно да бъде непременно двеста и седемдесет градуса, в тази цифра няма магия. Последното изискване — да попаднеш в целта — трябва да се изпълни с отпуснати мускули и бистра мисъл, а това може да не се получи при петдесетото обръщане в тренировките ти, но е твърде възможно да стане на стотното.