— Няма полза от отваряне на прозорци…
— Не, но мога да поувелича оборотите на вентилатора.
Той стана от пода и прекоси към стенния ключ. Направи ми впечатление, че още е гъвкав и се движи с лекота, очевидно се занимава с физически упражнения. Не беше съвсем характерно за сегашната му дейност — пасивните информатори обикновено показват тенденция към размекване.
— Забелязвам, че миришеш на „Цитронела“3 — каза той. — Добре си направил, защото са истинска напаст. — Говореше за комарите. — Запомни ми думата. Матийсън Джъд не е за подценяване. Държавник с такъв поглед върху външната политика не сме виждали от времето на Никсън и освен това не е мегаломан. Ще го изберат. Трябва да го изберат.
Значи ето защо са ме изпратили тук. Бяха ми показали част от „странните“ информации, изпратени от този човек в Лондон, както и някои от нещата, които е пускал в дипломатическата поща. Първокласен таен агент бива прострелян при изпълнение на задача, изпращат го да действува като пасивен информатор в Карибския район и се забърква в американската политика до такава степен, че това започва да пречи на работата му.
Цялостната картина беше много мътна и аз започнах да го слушам особено внимателно, понеже трябваше да доловя всичко възможно — фалшива нотка, неадекватен тон, неуместна дума. Не бях забравил първото предупреждение, изречено с обезоръжаващата му усмивка, когато му казах защо съм изпратен в Карибския район: „Не е по обичайната ти специалност.“
На този човек бяха възлагани някои от най-големите задачи, обикновено в Близкия изток, където бе любимото му гюле за действие. Извършил бе доста сериозна разузнавателна работа в щабквартирата на Организацията за освобождение на Палестина в Тунис през седмицата, преди израелците да й отнесат покрива, проникнал бе в системата на либийската противовъздушна отбрана и съветската програма за доставки на оръжие, ракети и оборудване за арабските държави. Беше много добре обучен, твърде опитен и голям професионалист, за да допусне нещо да пречи на работата му — считам, че е напълно естествено от негова страна да ме информира на чашка за местната обстановка и да обоснове пристрастията си като пасивен участник в кампанията на сенатора Джъд, обаче същите неща изпращаше и в бюрото по каналите на дипломатическата поща. Това не беше…
Телефонът иззвъня и той се протегна по цялата дължина на килимчето, за да го вземе.
— Да?
Капсулата на слушалката бе омотана с мръсен лейкопласт, а кабелът — оплетен. Питах се дали това е основната му връзка с Лондон.
От другата страна се долавяше женски глас. Прекалено слаб, за да различа някоя дума или да разбера дали не е Моник — жената, която току-що си отиде.
— Няма да се бавя — отговори той след малко, затвори телефона и клекна отново. — Като казвам, че Матийсън Джъд трябва да влезе в Белия дом, имам предвид, че той е единственият човек в тази страна, който може да я насочи по нов път — и не цитирам стандартните лозунги. В този случай, конкретно с този човек, това е истина.
Подхвърлих някакъв въпрос и го оставих да приказва, като умишлено се стремях да запомням всичко, а в дъното на съзнанието ми се промъкваше чувство за нереалност и ненадейно проблесна странен въпрос — този човек наистина ли е Проктър? Странен, понеже със сигурност знаех, че е той — променил се е малко от последния път, когато го видях, поотслабнал е и показваше признаци на стрес, но беше същият човек, с когото проведохме успешно две много трудни мисии, и го познавах до мозъка на костите му. И все пак въпросът резонираше в мисълта ми.
— … Много се надявам, че правителството на Тачър ще разбере ползата ни от Матийсън Джъд, защото изходът от тези избори ще има огромно отражение върху Обединеното кралство…
Беше почти дословно повторение на един от докладите, изпратени от него миналата седмица: „Прилича си с предишните“, бе отбелязал в страничното поле информационният аналитик — „доминираща тема“. Продължавах да слушам, но не можех да се отърся от чувството за нереалност, за липса на концентрация. Въздухът в стаята беше задушен, наелектризиран, въпреки че вентилаторът го разместваше. Целият град бе обкръжен от бурята и зареден с напрежение, а това не облекчаваше положението.