— Не се ли досещаш? — попита нежно той, насочвайки се към вратата. — Пътят на Ецар е единственият, който може да ни отведе някъде. Значи все пак е истина — той управлява дори от гроба си.
Воркосиган стана и отиде в банята, за да се измие и преоблече.
— Но ти не си той — промълви Корделия в празната стая. — Не можеш ли да намериш свой собствен начин?
ОСМА ГЛАВА
След три седмици Воркосиган присъства на публичната екзекуция на Карл Ворхалас.
— Задължително ли е да отидеш? — попита го Корделия сутринта, докато той се обличаше, хладен и вглъбен в себе си. — Аз не трябва да бъда там, нали?
— За Бога, не, разбира се. Официално и аз не съм задължен да присъствам, но… трябва да отида. Сигурно разбираш защо.
— Всъщност… не, освен като някаква форма на самонаказание. Не съм сигурна, че можеш да си позволиш този лукс при твоята работа.
— Трябва да отида. Кучето се връща при това, което е повърнало, нали? Родителите му ще бъдат там, нали знаеш? И брат му.
— Какъв варварски обичай!
— Е, можем да разглеждаме престъплението като заболяване, подобно на вас, бетанците. Знаеш какво означава това. Ние поне убиваме човек чисто, изведнъж, а не парченце но парченце в продължение на години… Не знам.
— Как ще го… направят?
— Обезглавяване. Предполага се, че е най-безболезнено.
— Откъде знаят?
Смехът му бе напълно лишен от веселост.
— Много труден въпрос.
На тръгване не я прегърна. Върна се след два часа, мълчаливо поклати глава на плахото предложение да обядва, отказа някаква следобедна среща и се оттегли в библиотеката на граф Пьотър, където остана просто да гледа книгите, без да чете. Корделия отиде при него след малко, отпусна се на кушетката и търпеливо го почака да се върне при нея от далечното място, където се бе понесъл умът му.
— Момчето щеше да се държи храбро — каза той след едночасово мълчание. — Личеше си, че е подготвил предварително всеки свой жест. Но никой друг не спази сценария. Не издържа заради майка си… И като капак на всичко проклетият палач не уцели. Трябваше да удари три пъти, за да му отсече главата.
— Навремето сержант Ботари май се справи по-добре с джобното си ножче. — От сутринта Ворутиър я преследваше повече от обикновено.
— На сцената не й липсваше нищо, за да бъде ужасът пълен. Освен това майка му ме проклинаше, докато Евън и граф Ворхалас не я отведоха. — Гласът му се промени: — О, Корделия, това не може да е било правилното решение! И все пак… и все пак… нямаше друга възможност. Нали?
Той се приближи към нея и мълчаливо я прегърна. Изглеждаше като че ли всеки момент щеше да се разплаче и това я уплаши повече, отколкото ако очите му бяха останали сухи. Напрежението му постепенно изчезна.
— Предполагам, че е по-добре да се стегна и да се поразсея. Вортала има уговорена среща с министъра на земеделието, прекалено е важна, за да я пропусна, а и след нея има заседание на генералния щаб… — Обичайното му самообладание се беше възвърнало.
Същата вечер той лежа дълго буден до нея. Очите му бяха затворени, но тя разбираше по дишането му, че се преструва. Корделия не можа да измисли нито една успокоителна дума, която да не и се стори празна, затова запази мълчание. Навън започна да вали ситен дъжд. И изведнъж той каза:
— И преди съм виждал да умират хора. Нареждал съм да бъдат провеждани екзекуции, нареждал съм да бъдат провеждани сражения, извършил съм три чисти убийства и само по Божия и на сержант Ботари милост не извърших четвърто… Не знам защо точно това застана пред мен като стена. То ме спря, Корделия. А ако дръзна да не спра, всички ние ще загинем.
Тя се събуди в тъмнината от силен трясък и пое рязко въздух. Остър газ изгори дробовете, устата, ноздрите и очите й. Гаден вкус повдигна червата към гърлото й. До нея Воркосиган се събуди с проклятие.
— Солтоксинова газова граната! Не дишай, Корделия! — Той покри лицето й с възглавницата, силните му горещи ръце я прегърнаха и я издърпаха от леглото. В същия миг тя се оказа в коридора превита на две и изповръща червата си, докато той затръшваше вратата на спалнята зад тях.
По пода прозвучаха тичащи стъпки. Воркосиган извика:
— Назад! Солтоксинов газ! Изчистете пода2! Извикайте Илян! — А после също се преви, закашля се и повърна. Нечии ръце ги забутаха към стълбите. Тя едва виждаше през силно сълзящите си очи.
В промеждутъка между спазмите Воркосиган успя да й каже:
— Ще донесат противоотрова… императорската резиденция… е по-близо от Имперската болница… веднага ще повикат Илян. Той ще се оправи. Сега под душа…
— Къде е прислужницата на миледи? Доведете прислуж…