По стените на залата висяха портрети на дами с безжизнени ликове, нарисувани от Лили, и на непривлекателни мъжки фигури в червени роби, излезли изпод четката на Нелер82. Всеки портрет беше вграден както се полага в дъбовата ламперия. В отдалечения край на помещението има огромна камина, която често ставаше повод за пререкания между брата и сестрата. Техният баща беше поставил на огнището старомодна решетка, способна да издържи петдесет килограма въглища. Камината беше предназначена естествено за дърва и под решетката още стърчаха чугунените стойки за цепениците. Мис Торн копнееше да се върне към стойките. Милата старица винаги се стремеше да се върне към нещо и ако всеки път й отстъпваха, с течение на времето тя непременно щеше да си спомни, че пръстите са създадени преди вилиците и би се върнала към тях. Но по отношение на камината мистър Торн не искаше да се връща назад. Всичките им съседи имаха в столовата си уютни каминени решетки. Той не беше точно от онзи тип хора, които са склонни да правят нововъведения, но не беше и дотолкова роб на предразсъдъците, че да се откаже от удобствата, оставени от баща му. Веднъж мистър Торн даже намекна, че с помощта на едно незначително преустройство входната врата би могла да се отваря към коридора, но сестра му Моника — защото така се казваше мис Торн — веднага легна болна и остана на легло цяла седмица. Тя се съгласи да слезе долу едва след като брат й се закле, че входната врата няма да претърпи никакви промени, докато тя е жива.
На противоположния край на залата точно срещу камината имаше врата, водеща към гостната, която беше със същите размери и се осветяваше от точно такива прозорци. И все пак тя не приличаше никак на столовата. Стените бяха облицовани, а таванът беше белосан и украсен със съвременен корниз — в столовата от него се подаваха старите дървени греди.
Гостната на мис Торн, която тя обичаше да нарича свое убежище, беше възхитителна. Прозорците й гледаха към чудесно поддържана градина, а непосредствено под тях се намираха изискани, строги, величествени цветни лехи, оградени с камъни; по-нататък, на ниска балюстрада, бяха поставени урни и статуи — фавни, нимфи, сатири и други същества от свитата на Пан, а зад тях една прелестна полянка се спускаше към скрита под склона ограда, разделяща градината от парка. След гостната беше разположен кабинетът на мистър Торн, а до него — кухнята и останалите домакински помещения. В гостната и в кабинета се влизаше от коридора, за който вече споменахме — при кабинета на мистър Торн той се разширяваше, за да направи място на черната дъбова стълба, водеща към горния етаж.
Така изглеждаше отвътре Улаторн Корт. Но независимо от това може би малко скучно описание искаме да подчертаем, че не към вътрешната уредба на този дом се стремим да насочим вниманието на английския турист, когото съветваме да не изпуска все пак благоприятната възможност да се запознае с него като гост, ако такава възможност му се представи. Улаторн е възхитителен с външния си вид. Нека туристът получи разрешение да разгледа поне градината и нека се излегне на меката трева срещу външния ъгъл на къщата. Оттам ще може да вижда и двете фасади и да се наслади на великолепната архитектура, освободена от сухото еднообразние на правата линия.
82
Литър Лили (1618–1680) — холандски художник; Годфри Нелер (1646–1723) — германски художник. И двамата работили в Англия като модни портретисти. — Б.авт.