О, защо такава грация и такава красота трябваше да бъдат пропилявани за една толкова недостойна цел!
— Тъкмо ви пишех — каза тя, — но сега драсканиците ми може спокойно да отидат в кошчето. — И тя взе от масата позлатения по ръбовете лист, сякаш се готвеше да го скъса.
— По никой начин! — възкликна той, като наложи ембаргото на осемте фунта живо тегло на своята ръка върху обречения лист. — Онова, което сте благоволили да напишете за мен, синьора, не заслужава да бъде осквернено по такъв начин. — И той пое писмото, сложи го при морковите, зобна си от него и почна да го чете.
— Боже мой, мистър Слоуп! — каза тя. — Надявам се, не искате да кажете, че пазите всички глупости, които ви пиша? В половината от случаите аз самата не зная какво пиша или зная, че то трябва да бъде хвърлено час по-скоро в огъня. Иска ми се да вярвам, че нямате отвратителния навик да пазите писма.
— Във всеки случай не ги хвърлям в кошчето за боклук. А ако са обречени на гибел, то тази гибел е благородна и те изгарят в пламъците, както някога е изгоряла Дидона93.
— Пронизани със стоманено перо, разбира се, за да направим сравнението по-пълно — каза тя. — От всички благородни дами, за които съм чувала, Дидона е била най-глупавата. Защо не е постъпила като Клеопатра? Защо не е приготвила корабите си и не е настояла да тръгне с Еней? Тя не е могла да понесе мисълта, че ще загуби земята, спечелена от нея с измама, нито мисълта за загубата на своя любим. И седнала между два стола на земята. Мистър Слоуп, каквото и да правите, никога не смесвайте любовта с деловата работа!
Мистър Слоуп се изчерви целият — дори сипаничавото му чело се покри с руменина чак до коренчетата на косите му. Той беше убеден, че синьората знае всичко за неговите планове по отношение на мисис Болд. Съвестта му говореше, че е разобличен. Предстоеше да бъде произнесена присъдата му: очакваше го наказание за неговото двуличие и това очарователно създание щеше да го отпрати веднъж завинаги. Горкият човечец! И през ум не му минаваше, че дори ако синьората беше в течение на всичките му планове по отношение на мисис Болд, това само би я развеселило още повече. Беше й много приятно да вижда мистър Слоуп в краката си, да покаже своята власт, като направи за посмешище един свещеник, да намери оправдание за собствената си морална неустойчивост в безсилието на религията да помогне дори на един духовник да овладее своите страсти. Но щеше да й бъде още по-приятно да узнае, че същевременно подмамва своята жертва да обърне гръб на друга жена, чиято любов, ако на мистър Слоуп му се удадеше да я завоюва, би била във всяко отношение благотворна и възвисяваща.
Впрочем с проницателността, присъща на подобен род жени, синьората беше забелязала, че мистър Слоуп се стреми към брак с мисис Болд, макар че нямаше предвид това, когато заговори за Дидона. Но изчервяването на нейния поклонник веднага й разкри мислите му и тя побърза да се възползува от откритието си.
Погледна го право в очите, не гневно, но не и с усмивка, а настойчиво и властно. След това вдигна показалеца си и като поклати леко глава, каза:
— В никакъв случай, приятелю, не смесвайте любовта с деловата работа. Или се дръжте за своите съкровища и за богатия си град, или следвайте гласа на любовта като истински мъж. Но никога не се опитвайте да правите и двете едновременно. В противен случай ще умрете с разбито сърце като бедната Дидона. Какво ще изберете, мистър Слоуп, любовта или парите?
Мистър Слоуп с лекота трупаше трогателни примери в импровизираните си проповеди, но сега бе затруднен да намери проникновен отговор. Чувствуваше, че трябва да каже нещо красиво, което при това да разсее подозренията на неговата възлюбена. Но се чудеше как да го направи.
— Любовта — каза той, — истинската, всепобеждаваща любов, трябва да бъде най-силната страст, на която човек е способен; тя трябва да подчини на себе си всички други желания, да възтържествува над всички други стремежи. Но върху мен любовта може да окаже такова въздействие само, при условие че е споделена. — И той отправи към синьората изпълнен с нежност поглед, който трябваше да изкупи несъвършенствата на думите му.
— Послушайте един съвет — каза тя. — Забравете за любовта. В края на краищата какво е тя? Мимолетен сън, който трае две-три седмици. Ето всичките й радости. Разочарование за цял живот е нейното възмездие. Кой и кога е познал истинската любов и е бил щастлив? Щастието в любовта доказва, че тя е лъжлива. Истинската любов е винаги несподелена или трагична. Жулиета е обичала, Хайди
93
Дидона — легендарна финикийска царица. След като нейният брат убива мъжа й, за да завладее богатствата му, Дидона се преселва в Северна Африка. Местният цар обещал да й даде толкова земя, колкото може да покрие една волска кожа. Дидона разрязала кожата на тънки ивици и оградила с тях голям участък, върху който след това издигнала Картаген. Там намерил убежище троянецът Еней, в когото Дидона се влюбила, а когато той трябвало да продължи пътя си и я изоставил, в своето отчаяние Дидона посегнала на живота си, като се възкачила на погребална клада и се пронизала с кинжал. — Б.авт.