— Троил е обичал, но са му се надсмели — каза не толкова малодушният капелан. — Един мъж може да обича, без да изпадне в незавидното положение на Троил. Не всички жени са Кресиди.
— Да, не всички жени са Кресиди. Невинаги жената е тази, която проявява коварство. Имогена96 е била вярна, и каква награда е получила за своята вярност? Съпругът й повярвал, че тя е станала любовница на първия мъж, който се доближил до нея в негово отсъствие. Дездемона е била вярна и я удушили. Офелия е била вярна и загубила разума си. Няма щастие в любовта, освен в епилога на английските романи. Докато в богатството, парите, къщите, земите, движимите и недвижимите имущества, във всички тези земни блага има нещо осезаемо, нещо, което може да се задържи и да достави наслада.
— О, не! — каза мистър Слоуп, който се чувствуваше задължен да даде отпор на това толкова неправоверно схващане. — Богатствата на този свят не могат да направят никого щастлив.
— А какво ще направи вас щастлив — вас? — извика тя, като се повдигна на лакът. — Къде търсите вие щастието? Не казвайте, че не се стремите към него. Няма да ви повярвам. В такова търсене преминава животът на всеки един човек.
— И то винаги се оказва напразно — отвърна мистър Слоуп. — Ние търсим щастието на земята, вместо с упование да го очакваме на небето.
— Пфу! Проповядвате нещо, в което сам не вярвате. Всички вие сте такива. Щом знаете, че земно щастие не съществува, защо тогава мечтаете да станете епископ или декан? Защо се стремите към богатство?
— Естественото човешко честолюбие не ми е чуждо.
— Разбира се. Нито пък естествените страсти. Именно затова казвам, че не вярвате в онова, което проповядвате. Свети Павел е бил ентусиаст. Той е вярвал, че честолюбието и страстите му не влизат в стълкновение с неговото верую. Същото вярва и ориенталецът фанатик, който прекарва половината си живот, неподвижно изправен върху някой стълб. Колкото до мен, аз не вярвам в никаква вяра, която не се потвърждава с външни свидетелства. Не мога да приема за искрена една проповед, която не намира въплъщение в делата на проповедника.
Мистър Слоуп изтръпна от уплаха и ужас, но разбра, че не е в състояние да отговори. Как би дръзнал да се изправи и да започне да проповядва словото господне, след като бе дошъл тук по внушение на дявола? Той вярваше искрено, в противен случай всичко това би му се сторило дреболия. Дързостта му беше многостранна, но никога не би дръзнал да си играе с божиите заповеди. Синьората разбираше чудесно това и с голям интерес наблюдаваше как се върти на карфицата нейният майски бръмбар.
— Вашето остроумие изпада във възторг от подобни аргументи — каза той, — но те са чужди на сърцето и ума ви.
— На сърцето ми! — възкликна тя. — Вие имате напълно погрешна представа за принципите на моето вътрешно устройство, ако си въобразявате, че в мен има нещо подобно.
Всъщност синьората не лъжеше. Ако мистър Слоуп се оставяше да бъде подведен, вината за това беше само негова. Нямаше нищо по-откровено от признанията, които тя правеше.
Малката писалищна масичка продължаваше да стои пред нея, сякаш я защищаваше от врага. Тя се беше надигнала в почти седнало положение, а той бе приближил стола си до кушетката, тъй че само ъгълът на масичката ги делеше. Стана така, че докато говореше, синьората държеше ръката си на масичката, а отговаряйки й, мистър Слоуп постави своята ръка върху нейната.
— Нямате сърце ли? — каза той. — Вие си отправяте тежко самообвинение, което аз не мога да приема за вярно…
Тя отдръпна ръката си — не бързо и гневно, като че ли неговото докосване я бе оскърбило, а ласкаво и бавно.
— Вие не сте в състояние да се произнесете по този въпрос, тъй като нямате никакъв опит — каза синьората. — Не, не казвайте, че сте готов да придобиете такъв опит, тъй като много добре знаете, че не желаете това. А и аз не го желая. Запазете клетвите си за друг случай, когато те биха могли да ви донесат някакъв по-осезателен резултат, вместо да се залъгвате с надежди за такава призрачна, такава зловеща любов като моята…
Вашата любов би могла да удовлетвори мечтите дори на един монарх — каза мистър Слоуп, без сам да разбира какво точно иска да каже с тези думи.
94
Хайди — млада гъркиня в поемата на Джордж Байрон „Дон Жуан“, която умира, след като жестокият й баща я разделя от нейния любим. — Б.авт.
95
Троил и Кресида — главни действуващи лица от трагедията на Шекспир „Троил и Кресида“. — Б.авт.