— Съчувствието е толкова близко до съжалението! — каза тя. — Ако започнете да ме съжалявате, макар и да съм инвалид, непременно ще ви отблъсна.
— О, Мадлин, аз само ще ви обичам! — Той отново хвана ръката й и я обсипа жадно с целувки. Този път синьората не я отдръпна, само седеше и го гледаше с огромните си очи, както голям паяк гледа безнадеждно омотаната голяма муха.
— Ами ако синьор Нерони реши да дойде в Барчестър? — попита тя. — Ще се запознаете ли с него?
— Синьор Нерони ли! — удиви се той.
— Ще го представите ли на епископа, на мисис Прауди и на техните дъщери? — осведоми се тя, говорейки отново с онзи непоносимо насмешлив тон, който мистър Слоуп така мразеше.
— Защо ми задавате този въпрос? — каза той.
— Защото е необходимо да помните, че синьор Нерони съществува. Вие май забравихте това.
— Ако допусках, че сте запазили към този негодник дори най-малка частица от любовта, за която той никога не е бил достоен, по-скоро бих предпочел да умра, отколкото да ви разкрия чувствата си. Да! Ако вашият съпруг беше господар на сърцето ви, аз може би пак щях да ви обичам, но вие никога нямаше да узнаете това.
— Отново намесвате сърцето ми! С какви само думи си служите! Значи, според вас ако един съпруг не е господар на сърцето на жена си, той няма право на нейната вярност и ако една жена престане да обича, тя може да забрави своята клетва? Такива ли са вашите възгледи по този въпрос като свещеник на англиканската църква?
Мистър Слоуп водеше тежка вътрешна борба да очисти душата си от оскверняващата я нечистотия. Полагаше усилия да се изплъзне от гибелната сирена, която го бе омагьосала. Но те оставаха безуспешни. Той не можеше да разкъса оковите, стегнали сърцето му. Очакваше любовта към това прелестно създание да му донесе възторг и наслада, но успя вече да се убеди, че тя му носи само разочарования и угризения на съвестта. Бе попаднал на истинска содомска ябълка — сладка и сочна на вид, но горчива и противна на вкус. Той поднесе тази ябълка към устата си, но тя се превърна между зъбите му в прах. И все пак не можеше да се отърси от тази омая. Знаеше, не можеше да не знае, че тя се надсмива над него, подиграва се на любовта му и се гаври със слабостта на неговата вяра. Но почти му позволяваше да я обожава и това половинчато позволение до такава степен раздухваше пожара на неговите страсти, че цялото му благочестие беше безсилно да го потуши. Започна да се озлобява, да се измъчва от раздразнение и от жажда за отмъщение. Търсеше сурови, подигравателни думи, които да я засегнат така дълбоко, както нейните подигравки бяха засегнали него. Докато стоеше пред нея и мълчеше, той си мислеше, че ако иска да сломи гордия й дух, трябва да бъде по-горд от самата нея и че за да я накара да го моли коленопреклонно за любовта му, трябва да се покаже равнодушен. Всички тези мисли минаха през главата му. На теория той знаеше — или си въобразяваше, че знае — как трябва да се укроти една жена. Но щом се опита да приложи този метод на практика, мистър Слоуп се провали по най-жалък начин. Колко пари струват отвлечените познания пред опита, когато мъже се сблъскат с мъже? Ами мъже с жени? Мистър Слоуп обичаше лудешки, безумно и искрено, но никога не бе играл играта на любовта. Синьората не обичаше никого, но познаваше основно всички ходове и комбинации на дъската. Все едно Филидор97, изправен срещу някой ученик.
И така, тя продължаваше да го обижда, а той продължаваше да търпи.
— Да се пожертвува всичко на света заради любовта! — каза тя в отговор на нови банални признания от негова страна. — Колко често са били повтаряни тези слова и винаги с все същата неискреност.
— Неискреност? Нима искате да кажете, че съм неискрен с вас? Че моята любов е измамна?
— Разбира се, че е измамна като самия отец на измамата — ако измамата изобщо се е нуждаела от отец, а не се е самосъздала в деня на сътворението на света. Вие сте готов да пожертвувате всичко на този свят заради любовта? Дайте да видим какво всъщност се каните да принесете в жертва. Брачните клетви не ме интересуват. Негодникът (както любезно го нарекохте), когото се заклех да обичам и почитам, е толкова долен, че за него може да се мисли само с отвращение. Пред съда на моето сърце аз отдавна съм се развела с него. И за мен този развод е също така действителен, както ако цял куп престарели лордове месеци наред бяха злорадо разисквали подробностите на неговия разпътен живот. Не ме е грижа какво могат да кажат хората. Готов ли сте да ми отговорите със същата искреност? Ще ме отведете ли у дома си като своя съпруга? Ще ме наречете ли мисис Слоуп пред епископа, декана и пребендариите?
97
Франсоа-Андре Даникан, наречен Филидор (1726–1795) — френски композитор и прочут шахматист, поставил началото на шахматната теория („Анализ на шахматната игра“ — 1749 г.). — Б.авт.