Клетата, измъчена жертва мълчеше и не знаеше какво да каже.
— Ами! Никога няма да го направите. Кажете ми тогава, каква точно част от света ще принесете в жертва на моето обаяние?
— Ако бяхте свободна, още утре щях да ви отведа в дома си и не бих мечтал за по-голямо щастие.
— Свободна съм! — извика тя и почти се изправи в своето увлечение. Защото, макар нежността й към нейния клерикален поклонник да беше престорена, презрението и присмехът, с които говореше за любовта и брака изобщо, бяха истински. — Аз съм свободна — свободна като вятъра. Е, ще ме вземете ли такава, каквато съм? Последвайте желанието си, пожертвувайте всичко на света и докажете, че сте истински мъж.
Мистър Слоуп трябваше да се хване за думите й. Тя щеше да се отдръпне и той щеше да запази всички предимства на направеното предложение. Но не го стори. Вместо това той се вцепени от изумление, прокара пръсти през правата си червеникава коса и загледан във възбуденото й лице, си помисли, че всеки миг приказната й красота става все по-приказна.
— Ха-ха-ха! — изсмя се на висок глас синьората. — Друг път, мистър Слоуп, недейте да ми говорите за своята жертвоготовност. Всеки навършил пълнолетие човек трябва да се отърси от тези фантазии. А ако ние с вас сме запазили у себе си някои проблясъци на любов, ако в нашите сърца все още има остатъци от страст, ще трябва по-добре да стопанисваме своите запаси. Не сме вече в première jeunesse98. Този свят е едно много приятно място. Поне вашият свят е такъв. В него ви очакват толкова тлъсти енории, а може би и епархии! Е, признайте си най-после: като поразмислихте, вие решихте, че не си струва да ги принесете в жертва заради усмивката на една саката жена, нали?
Мистър Слоуп нямаше какво да отговори на това. За да запази някакво подобие на достойнство, не трябваше да нарушава мълчанието си.
— Е, хайде, не се надувайте! — каза синьората. — Не се сърдете, че изказах две-три горчиви истини. Уви, светът, такъв, какъвто го опознах аз, ме научи на немалко подобни истини. Хайде, кажете ми, че ми прощавате. Нали оставаме приятели? — И тя отново протегна ръката си.
Мистър Слоуп седна на стола до кушетката, взе протегнатата ръка и се наведе към синьората.
— Ето — каза тя с най-ласкавата си и нежна усмивка, на която можеше да устои само човек, окован в тройна броня, — запечатайте прошката си тук. — И мадам Нерони поднесе ръката си към лицето му. Той я покри с целувки и целият се надвеси над синьората, сякаш искаше да запечата великодушната си прошка не само върху предложената му ръка. Тя обаче успя да го застави да овладее страстта си. За такава лесна плячка като този нещастен капелан беше напълно достатъчна и ръката й.
— О, Мадлин! — промълви той. — Кажете ми, че ме обичате… Нали… нали ме обичате?
— Шшшшт! — отвърна тя. — Чувам стъпките на мама. Нашият tête-à-tête стана чудовищно дълъг. По-добре си тръгнете. Но ще ви видим скоро пак, нали?
Мистър Слоуп обеща да дойде на следващия ден.
— Освен това, мистър Слоуп — продължи тя, — много ви моля да отговорите на писмото ми. То е в ръцете ви, макар че през тези два часа така и не благоволихте да го прочетете. То е във връзка с децата и училището на деня господен. Вие знаете колко ми се иска да ги видя тук. Даже си повтарям катехизиса, нарочно. Гледайте да уредите това до идущата седмица. Ще уча поне децата на покорност към техните духовни пастири и наставници.
Мистър Слоуп не се разпростря по въпроса за училищата на деня господен. Вместо това той се сбогува и си тръгна към къщи с опечалено сърце, смутен ум и нечиста съвест.
Глава двадесет и осма
Мисис Болд на гости у доктор и мисис Грантли в Плъмстед
Читателят сигурно си спомня, че мистър Слоуп остави своето billet-doux99 в дома на мисис Болд и там му съобщиха, че то ще бъде препратено в Плъмстед още същия ден. Архидяконът и мистър Хардинг бяха дошли с каретата в града и на връщане щяха да се отбият за нещата на Елинор. Така и направиха, и прислужницата, след като връчи на кочияша една малка кошница и един добре опакован вързоп, подаде през прозореца на каретата посланието на мистър Слоуп. Архидяконът, който бе седнал до прозореца, взе писмото и веднага позна почерка на своя враг.
— Кой остави това? — попита той.