— Виждам, миличка, че това не ви харесва — каза тя, — но нямахме друг изход. Бърти би дал всичко на света, за да пътува с вас, но Мадлин не може да се справи без него. Нито пък можем да оставим мистър Слоуп да пътува сам с Мадлин. Такова нечувано нарушение на благоприличието би накърнило завинаги тяхната репутация и може дори да им затвори вратите на Улаторн.
— Това, разбира се, е неуместно — каза Елинор, — но не бих ли могла да пътувам със синьората и с вашия брат?
— Невъзможно! — отвърна Шарлот. — При нея има място само за още един човек. — Всъщност синьората не обичаше да пътува с чужди хора.
— Шарлот — каза Елинор, — вие всички сте толкова любезни и толкова добри с мен, че се надявам да не се разсърдите, ако в такъв случай предпочета изобщо да не дойда.
— Изобщо да не дойдете! Глупости! Не, трябва да дойдете! — На семейния съвет бе окончателно решено, че Бътри ще се възползува от случая, за да направи предложение.
— Или мога да наема фиакър — каза Елинор. — На мен са ми позволени повече неща, отколкото на вас, неомъжените. Спокойно бих могла да отида сама.
— Глупости, мила! Избийте си това от главата! В края на краищата става въпрос за някакъв си един час. А и, право да си кажа, не виждам защо ви е чак толкова неприятно. Мислех, че вие с мистър Слоуп сте големи приятели. Какво не ви харесва?
— О, нищо особено. Просто мислех, че ще бъдем само свои.
— Разбира се, щеше да бъде много по-приятно, много по-задушевно, ако Бътри можеше да дойде с нас. Всъщност тъкмо той е за съжаление. Уверявам ви, че Бътри се страхува от мистър Слоуп много повече от вас. Но Мадлин не би могла да пътува без него, а тя, бедничката, излиза толкова рядко! Не бива да й се сърдите за това, макар че нейните приумици внасят известно объркване в нашата компания.
Елинор, разбира се, не се разсърди и изрази горещата си надежда, че Мадлин ще прекара приятно на празненството. Тя, разбира се, трябваше да отстъпи и да даде съгласието си да пътува в една карета с мистър Слоуп. Всъщност бе поставена пред избора или да приеме това решение, или да обясни отказа си, а в никой случай не искаше да обяснява на Шарлот Станъп какво се бе случило в Плъмстед.
Но тази перспектива й беше крайно неприятна. Започна да си измисля хиляди планове за спасение: да каже, че е болна и изобщо да не замине; да убеди Мери Болд да отиде, въпреки че не беше поканена, което би наложило да придружи зълва си в отделна карета; беше готова буквално на всичко, само и само мистър Еърбин да не види как слиза от една карета с мистър Слоуп. Но когато настъпи съдбовното утро, тя нямаше готов план и мистър Слоуп я придружи до каретата на доктор Станъп, последва я вътре и седна срещу нея.
Епископът се завърна в навечерието на улаторъското увеселение и бе посрещнат с лъчезарна усмивка от спътницата на своите дни. Веднага след пристигането си той се промъкна с трепетно сърце в своята тоалетна стая, тъй като очакваше страшно възмездие за просрочените три дни. Но оказаният му прием не би могъл да бъде по-радостен и по-сърдечен: неговите дъщери излязоха да го целунат и техните целувки бяха като балсам за обезпокоения му дух, а мисис Прауди, „макар несвикнала на нежност“106, го прегърна силно и го нарече едва ли не свое скъпо, мило, добричко, любимо епископче. Това беше една много приятна изненада.
Мисис Прауди реши да промени малко тактиката си — не защото имаше някакви причини да не одобрява досегашното си поведение, а просто защото беше докарала нещата дотам, че не рискуваше нищо с това. Тя се бе наложила над мистър Слоуп и смяташе за полезно да покаже на мъжа си, че ако никой не й пречи, ако той й се покорява и й позволява да властвува над другите, тя няма да пропусне да го възнагради. Мистър Слоуп нямаше на какво да разчита в борбата си срещу нея. Тя можеше не само да изпепели клетия епископ с полунощния си гняв, но и да подслади живота му, ако иска, с хиляди нежни грижи. Можеше да направи кабинета му уютен, да го облече не по-лошо от всички други епископи, да му дари вкусни обеди, уютен огън в камината и спокоен живот. Тя беше готова да му даде всичко това, стига само да е послушен. А ако не… Но нека бъдем откровени — мъките му през онази ужасна нощ бяла тъй жестоки, че борческият дух в него бе съвсем угаснал.
Веднага щом епископът се преоблече, тя се върна при него.
— Надявам се, че сте прекарали приятно в… — каза тя, като седна до камината.
От другата й страна в своето кресло се бе разположил доктор Прауди и поглаждаше прасците си. Камината в кабинета му бе запалена за първи път тази есен и това му доставяше голямо удоволствие, тъй като нашият добър епископ обичаше топлината и уюта. Да, отвърна той, бил прекарал много приятно. Архиепископът проявил изключителна любезност, а и жена му не останала по-назад.