Мистър Хардинг излезе от столовата почти веднага след дамите и архидяконът изля сърцето си пред мистър Еърбин. Въпросът за старопиталището го вълнуваше все така силно.
— За какво намеква този субект — каза той, — като пише на мисис Болд, че ако мистър Хардинг посети епископа, всичко щяло да бъде наред? Разбира се, аз нямам никакво намерение да давам ухо на съветите му, но може би няма да е зле мистър Хардинг да се срещне с епископа. Би било неразумно да изпуснем старопиталището само защото мисис Болд е решила да направи такава глупост.
Мистър Еърбин намекна, че според него мисис Болд едва ли ще постъпи толкова глупаво. Той каза, че по негово мнение тя съвсем не е толкова благосклонна към мистър Слоуп, колкото им се струва. Архидяконът започна да го разпитва подробно, но не можа да установи нищо определено и затвърди убеждението си, че му е писано malgrè lui109 да се сроди с мистър Слоуп. Мистър Еърбин настоя мистър Хардинг да не предприема нищо във връзка с писмото на мистър Слоуп или като последица от него.
— Ако епископът наистина е решил да назначи мистър Хардинг — аргументира се мистър Еърбин, — той ще го уведоми за това официално, а не чрез писмо, адресирано до една жена. Ако мистър Хардинг отиде в двореца, това само би наляло вода в мелницата на мистър Слоуп.
В края на краищата бе решено да не предприемат нищо до идването на знаменития доктор Гуин или поне докато не получат неговото височайшо одобрение.
Странно беше наистина да се наблюдава как тези хора говореха за мистър Хардинг, сякаш той бе играчка в ръцете им, и как замисляха своите интриги и дребни клерикални маневри, засягащи непосредствено неговото бъдеще, без дори да им хрумне да споделят плановете си с него. Ставаше въпрос за хубав дом и приличен доход — беше много желателно и дори справедливо те да бъдат дадени на мистър Хардинг, но не това бе главната им грижа. Важното беше да спечелят битката с епископа и ако е възможно, да смажат мистър Слоуп. Мистър Слоуп бе посочил (поне те мислеха така) свой кандидат. Най-добрият вариант би бил назначението на мистър Куивърфул да бъде обявено публично, а впоследствие да се наложи то да бъде отменено под натиска на възмутената общественост, надигнала своя глас, за да защити правата на мистър Хардинг. Но на това едва ли можеше да се разчита — щеше да се възмути твърде малка част от обществеността, която на всичко отгоре нямаше навик да надига своя глас, при каквито и да е обстоятелства. Освен това мястото беше вече донякъде предложено на мистър Хардинг и той донякъде се бе отказал от него.
Във всички тези събития ясно се чувствуваше хитрото интригантство на мистър Слоуп и именно сполуката на интригите му най-много дразнеше архидякона. Той просто се ужасяваше при мисълта, че стратегията на мистър Слоуп може да се окаже по-успешна, а точно сега изглеждаше доста вероятно мистър Слоуп да успее да го заобиколи по фланга, да проникне в тила му, да го откъсне от обоза, да превземе с атака главната му крепост и да го разбие окончателно в генералното сражение. Архидяконът смяташе, че флангът му е бил заобиколен, когато го бяха накарали да чака в приемната на епископа, а мистър Слоуп, че бяха проникнали в тила му, когато мистър Хардинг бе принуден да се откаже от предложението на епископа, че ще бъде откъснат от обоза, когато мистър Куивърфул получи старопиталището, че Елинор, неговата главна крепост, явно няма да устои на атаката и че като стане декан на Барчестърската катедрала, мистър Слоуп ще бъде считан от всички за победител в генералното сражение.
Доктор Гуин беше онзи Deus ех machina110, който трябваше да се спусне на барчестърска сцена и да донесе избавление от тези тъжни беди. Но как да настъпи желаната мелодраматична dènouement111, как да бъдат наказани порокът и мистър Слоуп, как да бъдат възнаградени добродетелта и архидяконът, ако богът отмъстител страда от подагра? Междувременно злото спокойно може да си тържествува, а безсилната невинност, пронизана от стрела, взета от колчана на доктор Прауди, да остане да лежи мъртва на бойното поле и даже самият доктор Гуин не ще бъде в състояние да я възкреси.
Два-три дена след заминаването на Елинор мистър Еърбин отпътува за Оксфорд, където незабавно бе приет от августейшия глава на своя колеж. Стана съвсем ясно, че доктор Гуин не е много оптимистично настроен относно ползата от едно пътуване до Барчестър и няма голямо желание да влиза в стълкновение с епископа. Подаграта наистина го бе повалила на легло, но той се чувствуваше вече по-добре и мистър Еърбин бързо си даде сметка, че ректорът можеше отдавна да е в Плъмстед, ако беше взел присърце възлаганата му мисия.
110
Бог от машината (лат.) — внезапно появяващо се лице, чието вмешателство довежда до желаната развръзка. — Б.пр.