— Вие сте по-красива, а може би и по-умна.
— Благодаря ви, много ви благодаря, мистър Еърбин. Не се съмнявах, че ще станем приятели.
— Но…
— Нито дума повече. Не искам да чуя нищо повече. Дори до полунощ да говорите, едва ли ще кажете нещо по-хубаво.
— Но, мадам Нерони, мисис Болд…
— Не искам да чуя нито дума повече за мисис Болд. По едно време ми мина ужасната мисъл за стрихнин, но второто място й отстъпвам с готовност.
— Нейното място…
— Не искам да чуя нито за нея, нито за нейното място. Аз съм удовлетворена и това е достатъчно. Но сега, мистър Еърбин, просто умирам от глад. Колкото и да съм красива и умна, вие знаете, че не мога да отида сама до храната, а не ми донасяте нищо!
Това във всеки случай беше вярно и мистър Еърбин трябваше да отиде в залата и да се погрижи за синьората.
— А за вас? — попита тя.
— О, не съм гладен. Никога не ям по това време.
— Хайде, хайде, мистър Еърбин, не позволявайте на любовта да ви разваля апетита. Аз никога не допускам това. Налейте ми още половин чашка шампанско и вървете на масата. Мисис Болд ще ми издере очите, ако продължавате да говорите с мен.
Мистър Еърбин се подчини. Той взе от нея чинията и чашата, отиде в залата, взе от отрупаната маса един сандвич и започна да го дъвче в ъгъла.
В това време мис Тори, която не бе седнала нито за минутка, също се появи в залата и много се огорчи, като го видя.
— О, драги мистър Еърбин! — каза тя. — Още ли не сте седнали? Толкова ми е неприятно! И то точно вие!
Мистър Еърбин я увери, че току-що е влязъл в залата.
— Толкова по-важно е да не губите нито минутка повече. Ей сега ще ви намеря място. Благодаря, мила — добави тя, виждайки, че мисис Болд се готви да стане от стола си, — но в никакъв случай не бива да мърдате от масата, иначе всички дами ще се почувствуват задължени да последват примера ви. Но може би мистър Станъп, ако е свършил… само за минутка, мистър Станъп, докато намеря още един стол.
И Бърти бе принуден да стане и да отстъпи място на съперника си. Той направи това, както правеше и всичко останало, с добродушна шеговитост, така че мистър Еърбин не можеше да отклони жеста.
— „Неговото достойнство друг да вземе!“117 — произнесе Бърти, но безспорно този цитат не подхождаше много нито за случая, нито за човека, за когото се отнасяше. — Аз си хапнах и съм вече сит. Мистър Еърбин, моля, вземете стола ми. Съжалявам само, че не е епископски трон.
Мистър Еърбин седна, а мисис Болд веднага се надигна, сякаш искаше да последва съседа си.
— Много ви моля, не ставайте — каза мис Торн и почти принуди Елинор да седне обратно на мястото си. — Мистър Станъп няма да ни напусне. Той ще остане зад вас като истински рицар, какъвто без съмнение е. Впрочем, мистър Еърбин, не съм ви представила още мистър Слоуп. Мистър Слоуп — мистър Еърбин.
И двамата джентълмени се поклониха сухо един на друг, разделени от дамата, за която имаха намерение да се оженят, а третият джентълмен, който също възнамеряваше да се ожени за нея, стоеше зад тях и ги гледаше.
Мистър Еърбин и мистър Слоуп се срещаха за първи път, но случаят не беше много подходящ за сърдечен разговор, дори ако приемем, че такъв разговор бе изобщо възможен между тях. Всъщност езиците и на четиримата бяха като вързани. Мистър Слоуп внимаваше да не изпусне благоприятната възможност, на която се надяваше, и затова не проявяваше голям интерес към тази среща. Намерението му беше веднага щом Елинор стане, да тръгне след нея. Доста различни бяха чувствата, които вълнуваха Бътри. Фаталният миг се приближаваше неумолимо — защо да ускорява неговото настъпване? Тон беше решил да се ожени, ако може, за Елинор Болд и се готвеше да направи днес първата стъпка към постигането на тази цел. Но имаше предостатъчно време. Не можеше да прави предложение на масата. И като даде добродушно път на мистър Еърбин, той беше също готов да му позволи да разговаря с бъдещата мисис Станъп, докато двамата седяха един до друг на масата.
След като се поклони на мистър Слоуп, мистър Еърбин започна да се храни мълчаливо. Той беше дълбоко замислен и ядеше машинално.
Но най-достойна за съжаление беше бедната Елинор. Единственият й приятел, на когото, както й се струваше, можеше да разчита, беше Бътри Станъп, а той явно се канеше да я напусне. Мистър Еърбин не правеше опит да я заговори. Тя отвърна с няколко думи на някаква забележка, отправена от мистър Слоуп, и след това, почувствувала, че не може да издържа повече, скочи от стола въпреки възраженията на мис Торн и излезе бързо от залата. Мистър Слоуп незабавно я последва и младият Станъп изпусна удобния случай.
117
Псалм 108:5-8: „Връщат ми зло за добро, омраза — за любов. (Господи,) постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно… дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе.“ — Б.авт.