Този път тоста върна високоблагородният Джордж. Няма да проследим всички многозначителни паузи на неговото малко объркано красноречие. Седящите до него положиха известни усилия да го изправят на крака, но скоро трябваше да положат много по-големи усилия, за да го накарат отново да седне. Крайно време е да се направи едно от двете: или да се наложи най-строга възбрана върху всички речи, произнасяни в тържествени случаи като сегашния, или тази привилегия да се дава само на оратори, подложени на предварителна проверка пред специална комисия. Но това все още е въпрос на бъдещето и високоблагородният Джордж не оправда усилията, които полагаме за образованието на британската младеж.
В залата епископът изпълни своя дълг на почетен гост с много повече достойнство и изисканост. Той също вдигна тост за здравето на мис Торн, но по начин, който съответствуваше на високия му сан. Компанията там беше може би мъничко по-скучна и не толкова оживена, колкото в шатрата. Но недостигът на веселие бе щедро компенсиран със значителен излишък от помпозност.
Така пиршеството мина навсякъде блестящо и всички присъствуващи останаха много доволни.
Глава четиридесета
Улаторнски игри, действие второ
„Което тях приспа, събуди мен, което угаси ги, мен разпали“118 — с тези думи мистър Слоуп си вдъхваше смелост, когато излезе от залата и тръгна след Елинор. Наистина той не видя приспани от виното хора, но гостите пийнаха доста, а и мистър Слоуп не се поколеба да се справи със своя дял, защото искаше да се подготви за предстоящото обяснение. Той не е първият мъж, който е сметнал за целесъобразно да прибегне в подобни случаи до съдействието на Бакхус.
Елинор беше вече излязла на поляната, когато забеляза, че я преследват. Точно в този момент почти всички гости се трудеха над масите. Тук-там се виждаха две-три неразделни двойки, които бяха предпочели насладата на интимния разговор пред звъна на чашите и прелестите на красноречието, бликащо от устата на високоблагородния Джордж и на Барчестърския епископ, но градината и паркът бяха почти толкова пусти, колкото се искаше на мистър Слоуп.
Елинор забеляза преследвача и както останалият без надежда за спасение елен се обръща да нападне гонещите го кучета, така и тя се обърна към мистър Слоуп.
— Много ви моля, не си правете труд заради мен — каза тя с цялата студенина, на която беше способна. — Излязох да потърся една приятелка. Моля ви, мистър Слоуп, върнете се в залата.
Но мистър Слоуп остана глух към нейната молба. През целия ден тя се бе държала подчертано студено с него и това го измъчваше, но не го накара да си извади заключението, че надеждите му са напразни. Той видя, че мисис Болд му е сърдита. Но дали това не се дължеше на обстоятелството, че толкова дълго си бе играл с нейните чувства? Че името й, както много добре знаеше, бе твърде често споменавано заедно с неговото, а той се бавеше и не й даваше възможност да обявя пред цял свят, че занапред двамата ще носят едно и също име? Горката! Той изпитваше чисто християнско разкаяние: та това забавяне я караше може би да страда. Но беше погълнал вече толкова много от шампанското на мистър Торн, че в душата му не остана място за лоши предчувствия. С пълно право можеше да се похвали като лейди Макбет: не бе приспан, а смелостта му го правеше готов на всичко. Жалко, че в това си състояние не можа да срещне мисис Прауди.
— Вие трябва да ми позволите да ви придружа — каза той. — Не мога да допусна да се разхождате така самотна.