Неговата власт по отношение на църковните работи е значително ограничена в сравнение с честитите дни, когато сам управляваше цялата епархия от името на своя баща, но поне онази част от властта, която все още му принадлежи, сега може да осъществява без ничия намеса. Може спокойно да се разхожда по Хай Стрийт, без да има неприятното чувство, че всички минувачи сравняват неговото положение с положението на мистър Слоуп. Между Плъмстед и резиденцията на декана са установени най-тесни и приятелски отношения. Откакто Елинор се омъжи за свещеник, който при това заема един толкова висок пост, мисис Грантли откри много общи неща между себе си и своята сестра и във връзка е едно предстоящо събитие, което се очаква с нетърпение от всички заинтересовани страни, тя има намерение да погостува един-два месеца в дома на декана. А когато предстоеше да се роди малкият Джони Болд, на нея и през ум не й мина да прекара някой и друг месец в Барчестър!
Двете сестри не са напълно единодушни по църковните въпроси, макар че разногласията им имат съвсем мирен характер. Църквата на мисис Еърбин е с две степени по-висока от църквата на мисис Грантли. Това може да се види странно на онези, които си спомнят, че някога Елинор беше обвинявана в пристрастие към мистър Слоуп, но то си остава факт. Тя харесва копринената жилетка на своя съпруг, неговата слабост към червените главни букви и на първо място философското красноречие на проповедите му, а харесва и червените букви в своя собствен молитвеник. Не бива да се предполага, че у нея се е развил вкус към свещите или че се заблуждава по въпроса за Реалното присъствие, но все пак проявява склонности от този род. Изпрати като дарение значителна сума за покриване на клерикалните съдебни разходи след неотдавнашния процес в Бат, запазвайки, разбира се, своята анонимност: на лицето й се появява лека усмивка, когато чуе да се споменава името на Кентърбърийския архиепископ, и най-сетне — подари на катедралата един мемориален витраж.
Мисис Грантли, която принадлежи към най-ортодоксалната Висока църква — такава, каквато тя беше преди около петдесет години, когато не бе още написан първият трактат и младите свещеници не се бяха нагърбили с похвалната задача да следят за чистотата на църквата, — се надсмива малко над сестра си. Тя свива рамене и казва на мис Торн, че Елинор едва ли ще се успокои, докато не изгради параклис към резиденцията на декана. Но това съвсем не я дразни. Мисис Грантли намира, че някои волности от този род отиват на съпругата на един млад декан, тъй като: първо, те показват нейния жив интерес към религията и, второ, свидетелствуват, че се е издигнала много високо над онази бездна от нечестива кощунственост, която, както се опасяваха някога, я бе теглила неудържимо надолу. Анатема, мараната141! Нека всичко останало бъде благословено, стига само тази бездна да бъде предадена на проклятие! Да живеят колениченията и поклоните, утринните и вечерните богослужения, камбанките, молитвениците с червени букви и свещите, стига само мръсните одежди на мистър Слоуп и неговият ритуален ден господен да предизвикват винаги онова презрение, което заслужават!
Ако е толкова важно и абсолютно необходимо да се избира между тези две крайности, ние сме склонни да се съгласим с мисис Грантли, че камбанките, червените букви и свещите са по-малкото зло. Но държим да подчертаем, че по наше мнение такава необходимост не съществува.
Доктор Еърбин (вероятно като е станал декан, той е станал и доктор) е по-умерен и проявява по-голяма сдържаност от жена си по църковните въпроси, както и подобава на неговото положение. Той е все така упорит в науките, сериозен и работлив. Постоянното му местожителство е Барчестър, където изнася проповеди почти всяка неделя. Голяма част от времето си прекарва в проучване и редактиране на древна богословска литература и в писане на нова от същия характер. В Оксфорд на него гледат като на най-обещаващия бисер на църквата в наши дни. Между доктор Еърбин и жена му цари пълна душевна хармония и доверие. Елинор пази само едно нещо в тайна от него: той все още не знае нищо за плесницата, която бе получил мистър Слоуп.
141
Проклятие от Първо послание на апостол Павел до коринтяни (7:22), което значи: „Да бъде отлъчен до идването на Господа“. — Б.авт.