Такова съвещание не можеше да остане в тайна и да не се разчуе в град като Барчестър. За него не само се говореше във всеки почтен дом, в това число и в двореца, но дословно се възпроизвеждаха речите на декана, архидякона и канцлера — с немалко добавки и измислени подробности, в зависимост от вкусовете и мненията на разказвачите.
Всички обаче бяха съгласни с това, че на мистър Слоуп няма вече да бъде позволено да си отвори устата в Барчестърската катедрала; мнозина считаха, че пазачите на църквата ще получат нареждане да не го допускат дори до скамейката, а някои от най-крайните привърженици на строгите мерки заявяваха, че на неговата проповед се гледа като на подсъден акт и че срещу него следва да бъде предявено официално обвинение за нарушаване на тишината и реда.
Партията на неговите привърженици — възторжено набожните млади дами и жадните за промени стари моми — пое в резултат на тези атаки още по-усърдно неговата защита. Ако не им се разрешело да слушат мистър Слоуп в катедралата, те щели да го слушат на друго място; щели да оставят скучния декан, скучните стари пребендарии и почти толкова скучните, макар и млади още младши каноници да си четат проповеди един другиму; щели да изработят пантофи и възглавници за мистър Слоуп, да обточат ширити за него, да го направят щастлив мъченик и да го въдворят в някой нов Сион26 или в някоя нова Витезда27, а катедралата съвсем щяла да излезе от мода.
Доктор Прауди и неговата съпруга се завърнаха незабавно в Лондон. Те сметнаха за уместно да избягнат всякакви лични обяснения с декана и катедралното духовенство във връзка с проповедта, докато бурята утихне; но мистър Слоуп остана в Барчестър, без какъвто и да е смут в душата. Той се зае ревностно със своето дело, като ласкаеше готовите да слушат неговите ласкателства, нашепваше благочестиви празнодумства в ушите на глупавите жени, стараеше се да спечели доверието на малцината съгласни да го приемат свещеници, посещаваше домовете на бедните, разпитваше за всички, пъхаше си носа навсякъде и най-грижливо издирваше какво още трябва да се поправи в епископския дворец. Но не направи нов опит да проповядва в катедралата.
Така в Барчестър зацаруваха враждата и раздорът.
Глава осма
Бившият управител се радва на очакваното си завръщане при своите питомници
Сред барчестърските дами, признали мистър Слоуп за свой духовен наставник, не бяха естествено нито вдовицата Болд, нито нейната зълва. Когато се разрази гневът на катедралното духовенство, възмущението на тези две дами срещу натрапника нямаше равно на себе си. И това беше съвсем естествено. Кой би могъл да се гордее толкова със славата на катедралния хор, колкото любимата дъщеря на неговия ръководител? Кой би могъл да изпита толкова голямо негодувание от оскърблението, нанесено на този хор? А по такива въпроси мис Болд споделяше изцяло мнението на своята снаха.
Но техният гняв поутихна и аз трябва с прискърбие да съобщя, че тези дами позволиха на мистър Слоуп да влезе в ролята на свой собствен адвокат. Около две седмици след въпросната проповед те бяха немалко изненадани, когато пажът, облечен в обсипана с копчета ливрея, отвори вратата на гостната и съобщи за пристигането на мистър Слоуп. На земята нямаше човек, чието сутрешно посещение би ги изненадало повече. Заклетият враг на всичко най-добро в Барчестър беше на прага на тяхната гостна, а те нямаха подръка нито силен защитник, нито находчив език, за да могат да отблъснат неговото нападение. Вдовицата грабна от люлката малкия си син и го притисна до сърцето си, а Мери Болд скочи на крака, готова мъжествено да умре заради бебето, ако обстоятелствата наложеха такава жертва.
Ето как бе посрещнат мистър Слоуп. Но когато си отиваше, и двете дами му подадоха ръка и се сбогуваха с него като с истински джентълмен и приятел! Да, той се ръкува с тях и бе изпратен с любезни реверанси, а пажът с копчетата му отвори вратата, както би я отворил пред най-уважавания от канониците. Той бе докоснал ръчичката на бебето, благославяйки го горещо; бе говорил на вдовицата за така преждевременната загуба на съпруга й и тихите сълзи на Елинор не го упрекнаха за това; бе казал на Мери Болд, че нейното благочестие няма да остане невъзнаградено, и Мери Болд изслуша тези хвалебствия без отвращение. Как успя той да направи всичко това? По какъв начин превърна толкова бързо антипатията едва ли не в благоразположение? Как преодоля враждебността, с която двете дами се готвеха да го посрещнат, и толкова лесно сключи мир с тях?
26
Сион — наименование на древната ерусалимска крепост, завоювана от Давид. Днес това понятие обхваща град Ерусалим като цяло. — Б.авт.
27
Витезда — целебна къпалня в североизточната част на Ерусалим (Йоан, 5:2). На староеврейски означава „дом на милосърдието“. — Б.авт.