На втория етаж имаше четири съседни стаи, две, от които бяха сега гостни, а останалите две — приемна зала и будоар на мисис Прауди. Някога едната от тях беше спалня на епископ Грантли, а другата — гостна и кабинет. Сегашният епископ обаче беше настанен в една малка гостна на първия етаж, като му бе дадено да разбере, че може спокойно да приема своите подопечни в столовата, ако дойдат наведнъж толкова много, че да не могат да се поберат в скромния му кабинет. Той се опита да възрази, но след кратък спор бе принуден да отстъпи.
Сърцето на мисис Прауди заби гордо при огледа на нейните покои. Макар и обзаведени с похвална пестеливост, те бяха наистина великолепни или поне щяха да бъдат такива на светлината на свещите. Големите помещения, изпълнени с хора и светлина, изглеждат добре тъкмо защото са големи, оживени и светли. Само малките стаи се нуждаят от скъпи украшения и пищна мебелировка. Мисис Прауди знаеше това и във всяка зала беше окачен по един грамаден газов полилей с дузина лампи.
Гостите трябваше да дойдат в десет часа, вечерята щеше да бъде от дванадесет до един, а към един и половина се очакваше всички да се разотидат. Каретите щяха да пристигат през градската порта и да си отиват през външната. Беше им заръчано да бъдат на разположение в един без четвърт. Организацията беше безупречна и неоценимата заслуга за всичко това се падаше на мистър Слоуп.
В девет и половина епископът, неговата съпруга и трите им дъщери пристъпиха величествено и тържествено в голямата зала. Мистър Слоуп даваше долу последните си нареждания относно вината. Той отлично разбираше, че на селските свещеници заедно с целия им антураж не е необходимо да се сервира същото вино, с каквото щяха да бъдат удостоени катедралните сановници. В тези неща съществуваше удобна градация и на допълнителните маси в ъглите спокойно можеше да се постави марсала по двадесет шилинга дузината.
— Епископе! — каза мисис Прауди, когато негово преосвещенство седна. — Не сядайте на тази кушетка, ако обичате, тя е запазена за една дама.
Епископът скочи и се премести на един плетен стол.
— За дама ли? — попита той смирено. — Някоя определена дама ли имате предвид, мила?
— Да, епископе, една определена дама — отговори жена му, без да се впуска в уронващи достойнството й обяснения.
— Тя е без крака, татко — каза най-малката дъщеря със сподавен кикот.
— Без крака! — възкликна епископът и ококори очи.
— Глупости приказваш, Нета! — намеси се Оливия. — Тя има крака, но е парализирана. Принудена е да лежи, а когато излиза, четирима души я носят на ръце.
— Боже, какво нещо! — каза Огаста. — Винаги да те носят четирима души! Това никак не би ми харесало. Добре ли съм отзад, мамо? Имам чувството, че не съм добре пристегната. — И тя се обърна с гръб към обезпокоената си родителка.
— Ами, добре пристегната! — каза последната. — Цял ярд ширити висят от фустата ти. Не ми е ясно защо плащам толкова пари на мисис Ричардс, след като тя не си дава труда да провери дали имате приличен вид! — И мисис Прауди опъна един ширит, дръпна друг, притегна роклята, пооправи я леко тук-таме и заяви, че вече всичко е наред.
— Но кой все пак — каза епископът, умиращ от любопитство по отношение на тайнствената дама и нейните крака, — кой ще легне на кушетката? Как е името на тази дама, Нета?
Гръмко почукване на парадния вход го прекъсна. Мисис Прауди стана, леко се отърси и като се огледа в огледалото, поправи бонето си. Момичетата се изправиха на пръсти, оправиха панделките на гърдите си, а мистър Слоуп се втурна през три стъпала нагоре.
— Но коя е тя, Нета? — пошепна епископът на най-малката си дъщеря.
— Ла синьора Магдалина Виси Нерони — отговори тя също тъй с шепот. — И гледай да не седне някой друг на кушетката.
— Ла синьора Магдалина Висинирони! — промърмори на себе си слисаният прелат. Ако му бяха казали, че кушетката е предназначена за бегу̀мата32 на Ауд33 или за кралица Помара от Западните острови, това едва ли би го учудило повече. Ла синьора Магдалина Висинирони, която, поради липсата на крака, бе поискала кушетка в неговия салон! Коя ли беше тя? Но той не успя да узнае нищо повече, тъй като бе доложено за пристигането на доктор и мисис Станъп. Те бяха отпратени от къщи малко по-рано, за да има синьората достатъчно време да бъде настанена в каретата. Епископът посрещна с любезна усмивка съпругата на пребендария, а съпругата на епископа поздрави с не по-малко любезна усмивка самия пребендарий. Представиха им мистър Слоуп, който беше очарован да се запознае с човек, за когото бил слушал толкова много. Доктор Станъп се поклони много учтиво, но явно не беше в състояние да върне комплимента на мистър Слоуп, тъй като не бе чувал абсолютно нищо за него. А и независимо от дългия си престой в чужбина, той можеше от пръв поглед да разпознае един истински английски джентълмен.