— Ах, милорд! — каза той. — Ще си имаме големи неприятности, ако в тези работи се намесят дамите.
Негово преосвещенство споделяше до голяма степен това мнение, така че не се разсърди много, но подобен намек изискваше отпор. Освен това милордът бе донякъде учуден, макар и не много огорчен, от такова различие на мненията между жена му и неговия капелан.
— Не разбирам какво искате да кажете с думата „намеса“ — кротко заяви епископът. — Когато мисис Прауди научи за предстоящото назначение на мистър Куивърфул, тя естествено пожела да поговори с мисис Куивърфул за училищата. В това аз не виждам никаква намеса.
— Думите ми, милорд, са продиктувани единствено от загриженост за вашето спокойствие — каза Слоуп — и за вашия престиж в епархията. Други съображения нямам. Що се отнася до личните ми чувства, аз нямам по-голям приятел от мисис Прауди. Никога не забравям това. Но мое първо задължение е да служа на ваше преосвещенство.
— Уверен съм в това, мистър Слоуп, напълно съм уверен — каза епископът, смекчавайки тона си. — Наистина ли мислите, че трябва да бъде назначен мистър Хардинг?
— Да, така мисля. Готов съм да призная, че пръв споменах името на мистър Куивърфул. Но след това се убедих, че цялата епархия е на страната на мистър Хардинг, а при това положение за ваше преосвещенство е по-добре да отстъпи. Освен това узнах, че мистър Хардинг не е настроен вече толкова враждебно към предложенията на ваше преосвещенство. Наистина разговорът между мисис Прауди и мисис Куивърфул създава известни неудобства, но не мисля, че това обстоятелство би трябвало да натежи при решаването на един толкова важен въпрос.
И клетият епископ изпадна в състояние на мъчителна нерешителност. Но все пак той беше по-склонен да назначи мистър Хардинг, тъй като си даваше сметка, че това му осигурява подкрепата на мистър Слоуп в борбата с мисис Прауди.
Така стояха работите в двореца, когато мистър Слоуп пристигна в дома на мисис Болд и я завари да си играе с детето. Когато тя избяга от стаята, мистър Слоуп започна да хвали пред Мери Болд времето, след това похвали бебето и го целуна, после похвали майката, а накрая похвали и самата мис Болд. Впрочем мисис Болд не ги накара да я чакат дълго.
— Трябва да ви поднеса извиненията си за ранния час на моето посещение — започна мистър Слоуп, — но чувствувах неотложна нужда да поговоря с вас, затова се надявам, че вие и мис Болд ще приемете извиненията ми.
Елинор измърмори нещо, от което се дочу само „разбира се“, „естествено“ и „съвсем не е рано“, след което се извини за своя вид, заявявайки с усмивка, че синът й е вече голямо момче и че тя просто не е в състояние да се справи с него.
— Той е един голям-голям палавник — обърна се тя към детето — и трябва да го пратим в едно голямо-голямо шумно училище, където има големи-големи пръчки и с тях наказват лошите палавници, които не слушат мама. — И Елинор се нахвърли отново да целува детето, трогната от нарисуваната от собственото й въображение страшна картина на раздяла с любимото същество.
— И където възпитателите нямат такива великолепни дълги къдрици, които могат да бъдат разрошвани — подхвана шегата и същевременно направи комплимент мистър Слоуп.
Елинор си помисли, че комплиментът не е много уместен, но не изрази неудоволствието си нито с думи, нито с поглед, тъй като цялото й внимание беше погълнато от детето.
— Дай ми го — каза Мери. — Така се е разбеснял, че скоро ще остане гол-голеничък. — И с тези думи тя изведе детето от стаята. Мис Болд чу, че мистър Слоуп има да казва нещо важно на Елинор, и тъй като не желаеше да бъде de trop45, използува този претекст, за да напусне стаята.
— Не се бави, Мери — каза Елинор, докато мис Болд затваряше вратата.
— Много се радвам, мисис Болд, че ще мога да поговоря десетина минути насаме е вас — започна мистър Слоуп. — Ще ми позволите ли да ви задам един откровен въпрос?
— Разбира се — отговори тя.
— Не се съмнявам, че вашият отговор ще бъде също така откровен.
— Или откровен, или никакъв — усмихна се тя.
— Въпросът ми е следният, мисис Болд: баща ви наистина ли иска да се върне в старопиталището?
— Но защо питате мен? Защо не попитате самия него?
— Драга ми мисис Болд, ще ви обясня защо. Тук има много скрити пружини, за които на драго сърце бих ви разказал, ако разполагах с достатъчно време. Абсолютно необходимо е да получа отговор на този въпрос, защото в противен случай едва ли бих могъл да помогна да се изпълнят желанията на баща ви, а не ми е възможно да се обърна пряко към него. Никой не изпитва по-голямо уважение към вашия баща от мен, но се съмнявам дали той споделя това мое чувство. (Тук мистър Слоуп беше съвършено прав.) Ще бъда откровен с вас, защото само по този начин ще могат да бъдат избягнати някои твърде неприятни за мистър Хардинг последици. Страхувам се, че в Барчестър против мен се е създало едно чувство на… нещо като предубеденост. Сигурно си спомняте онази проповед…