Не бяха изминали и пет минути от пристигането на Елинор, когато слугата отново влезе и доложи, че е дошъл мистър Слоуп. Тя се изненада малко, тъй като й бяха казали, че ще бъдат сами, а държането на домакините показваше ясно, че посещението на мистър Слоуп не е неочаквано. Но нямаше причини за тревога. При подобни покани присъствието на един-двама ергени повече или по-малко не се смяташе за кой знае какво събитие, а и нямаше причина мистър Слоуп да не пие чай у семейство Станъп, както и самата Елинор. Той обаче беше много неприятно изненадан от присъствието на своята избраница. Мистър Слоуп бе дошъл да се наслади на красотата на мадам Нерони и да размени ласкателства с нея, но почувствува (макар и да не си признаваше това), че ако прекара вечерта съобразно първоначалните си намерения, изгледите му за успех при мисис Болд ще намалеят.
Синьората, която не подозираше, че има съперница, посрещна мистър Слоуп с обичайния интимен тон. Докато се ръкуваше с него, тя доверително му пошепна, че има да му каже нещо важно след чая — Мадлин очевидно беше решена да продължи покоряването на капелана. Горкият мистър Слоуп съвсем се обърка. Той предполагаше, че Елинор вече вижда в негово лице свой поклонник, и се ласкаеше от мисълта, че това не й е неприятно. Какво щеше да си помисли тя за него, ако го видеше да ухажва омъжена жена!
Но Елинор съвсем не беше склонна да го осъжда за това и не почувствува никаква досада, когато я сложиха да седне между Бърти и Шарлот Станъп. Тя не подозираше нищо за намеренията на мистър Слоуп, не подозираше дори за подозренията на своите близки, но все пак беше доволна, че мистър Слоуп не е много близо до нея.
Не беше недоволна и от съседството на Бърти Станъп. Той почти винаги оставяше добро впечатление при първо запознанство. С един епископ, който държеше много на собственото си достойнство, можеше наистина да претърпи провал, но не и с една млада и красива жена. Той съумяваше много бързо да премине на приятелски тон с жените, без каквато и да е нотка на безочливост или разпуснатост. В маниерите му имаше нещо, което напомняше на гальовно котенце. Изглеждаше толкова естествено да го приласкаят и погалят с фамилиарно добродушие в очакване да замърка и да заеме грациозна поза, а най-вече никога да не показва ноктите си. Но като всяка гальовна котка и той имаше нокти, които понякога ставаха доста опасни.
След като свършиха с чая, Шарлот тръгна към отворения прозорец, заяви, че пълната есенна луна е удивително красива, и прикани всички да й се полюбуват. Всъщност тази компания, с едно само изключение, беше доста равнодушна към красотата на луната, в това число и Шарлот, но тя знаеше колко полезна за нейните планове може да се окаже девствената богиня и затова се постара да предизвика техния ентусиазъм. Елинор и Бърти също се приближиха до прозореца. Доктор Станъп и неговата съпруга бяха вече готови да задремят в креслата си.
— На кого сте привърженица, мисис Бодл, на Хюел49, на Брустър50 или на някой друг? — попита Шарлот, която знаеше по малко от всичко и беше чела около една трета от всяка току-що спомената книга.
— О — каза Елинор, — не съм чела тези автори, но съм сигурна, че на луната има поне един човек, а може би и повече.
— Вие не вярвате в пихтиестата маса, нали? — попита Бърти.
— Чувах за нея и бих казала, че е едва ли не грях да се изказват такива мисли. Как може да се правят заключения за границите на божието могъщество на другите звезди, като се изхожда от законите, които Творецът е дал само за нашия свят?
— Точно така! — каза Бърти. — Защо на Венера да няма разумни саламандри? А ако на Юпитер има само риби, какво им пречи да бъдат толкова интелигентни, колкото и земните хора?
— С това едва ли им правиш комплимент — каза Шарлот. — Аз съм по-склонна да се съглася с доктор Хюел, тъй като не мисля, че човечеството заслужава да бъде повтаряно в безброй светове. На другите звезди може да има души, но те едва ли са облечени в телесна обвивка. Е, мисис Болд, какво ще кажете да вземем да си сложим шапките и да се разходим из катедралния двор? Ако ще обсъждаме звездни въпроси, по-добре да сторим това под кулите на катедралата, отколкото край този тесен прозорец.
Мисис Болд не възрази и те се приготвиха за излизане. Шарлот Станъп знаеше добре правилото за излишния трети и склони сестра си да пусне мистър Слоуп с тях.
— Хайде, мистър Слоуп! — каза тя. — Не се съмнявам, че ще се присъедините към нас. Връщаме се след четвърт час, Мадлин.
Мадлин разбра правилно нейния поглед и тъй като за повечето от своите развлечения й се налагаше да зависи от сестра си, реши да отстъпи. Не беше леко да остане сама, докато нейните връстници се любуват на прелестите на лунната нощ, но още по-трудно беше да се лиши от съдействието, което Шарлот й оказваше във всички нейни флиртове и любовни интриги. Шарлот й каза с поглед, че този път трябва да отстъпи заради благото на семейството, и Мадлин се подчини.
49
Уилям Хюел (1794–1866) — кеймбриджки професор по етика автор на многобройни научни трудове, в които отричал „множествеността на световете“. — Б.авт.
50
Сър Дейвид Брустър (1781–1868) — виден шотландски физик, автор на трудове върху оптическите свойства на кристалите. Изобретател на калейдоскопа. — Б.авт.