Выбрать главу
58. Мистър Еърбин, както вече казахме, не забелязваше много присъствието й, но се прибра в спалнята си с чувството, че е прекарал вечерта в обществото на една красива жена, и подобно на повечето ергени, а и на някои женени мъже, реши, че едномесечният му престой в Плъмстед ще бъде по-приятен, отколкото е очаквал, щом тази красива жена ще живее под един покрив с него.

Преди да се разотидат по спалните си, те се уговориха, че на следния ден цялата компания ще отиде да огледа дома на мистър Еърбин. Тримата свещеници трябваше да обсъдят какви ремонти да бъдат направени, а двете дами щяха да помогнат със съвети за преустройството на това ергенско жилище.

И така, скоро след закуска каретата ги очакваше пред входа. Вътре имаше място само за четирима и архидяконът седна на капрата. Елинор се озова срещу мистър Еърбин и това донякъде я принуди да влезе в разговор с него. Скоро те вече бъбреха приятелски и на Елинор, ако бе изобщо помислила за това, щеше да й хрумне, че мистър Еърбин, въпреки черния си сюртук, би представлявал нелоша добавка към кръга на семейство Станъп.

Сега, когато архидяконът беше по-настрана, те можеха да се държат по-свободно. Мистър Хардинг започна да им разправя с най-простодушен вид една стара легенда за новата енория на мистър Еърбин. Едно време, каза той, жрица на местността Св. Юълд била жена, прочута в цялата околност с целебната си сила. И тя като всички чудотворци си имала вълшебен извор, който се бил запазил и до днес и който мнозина смятали за не по-малко свещен от самата църковна земя. Мистър Еърбин заяви, че подобни възгледи от страна на неговите енориаши са направо еретични. А мисис Грантли отговори, че не е никак съгласна с него и че според нея всяка енория трябва да има не само църковен жрец, но и жрица.

— Само при такова разделение — каза тя — могат да се изпълняват както трябва всички задължения.

— Вероятно, татко — отбеляза Елинор, — в тези отминали времена цялата власт е била в ръцете на жрицата. И мистър Еърбин може би се страхува това да не се повтори в наши дни, ако в енорията се появи дама, ръкоположена в свещенически сан.

— Мисля — отговори мистър Еърбин, — че във всеки случай е по-безопасно да не се поема подобен риск. Гордостта на такива дами е безгранична. С един младши свещеник бих могъл все пак да се справя, но ако той е жена, непременно ще вземе връх над мен.

— Съществуват такива случаи — каза мисис Грантли. — Говори се, че сега в Барчестър има една дама, която самовластно се разпорежда с всичко, свързано с олтара. Може би точно това ви плаши.

Когато на посипаната с пясък площадка пред къщата към тях се присъедини архидяконът, тонът на разговора им се върна отново към скучната сериозност. Не че архидякон Грантли беше скучен човек, но остроумието му бе доста тромаво и духовитите му забележки, когато си позволяваше такива, обикновено не достигаха до неговите събеседници. Този път например той започна да приказва за ранени покриви и за стени, които по негово мнение се нуждаели от хирургическа намеса. Провери чрез почукване всички вътрешни стени, подробно изследва всички комини, всички тръбопроводи, отдушници, цистерни и канали. В старанието си да бъде полезен на своя приятел той стигна дори дотам, че започна собственоръчно да пробива с шило подовите дъски.

Мистър Еърбин го следваше навсякъде, като се стараеше да покаже, че разбира от тези домакински работи; останалите трима също вървяха с тях. Мисис Грантли доказа, че ненапразно е била жена на енорийски свещеник в течение на двадесет години, и с голяма вещина провери звънците и рамките на прозорците.

— Във всеки случай ще имате великолепен изглед от прозореца на вашия кабинет, ако изборът ви се спре на тази стая — каза Елинор.

вернуться

58

Изкуство да се живее (фр). — Б.пр.