Веднъж в разговор за една голяма фамилия, чийто родов герб е украсен с три коронки, чиито потомци представят редица избирателни колегии в Парламента и един от членовете, на която е участвувал в почти всички кабинети през този век — с една дума, за една предостойна фамилия, каквито няма много в Англия, мистър Торн нарече всички нейни представители „измет“. И то не от липса на уважение. Той в много отношения се възхищаваше от тях и не завиждаше на привилегиите им. Просто искаше да изрази убеждението си, че течността, която тече в техните жили, не е още достатъчно пречистена от времето, не е станала още истински ихор64, достоен да бъде наречен „кръв“ в генеалогичния смисъл на тази дума.
Когато му представиха за първи път мистър Еърбин, мистър Торн веднага изказа предположение, че той е от рода Еърбин от Ъпхил Стантън. Мистър Еърбин отговори, че родството му с това семейство е много далечно. Мистър Торн посочи, че родството не може да бъде много далечно. Мистър Еърбин го увери, че то е толкова далечно, щото семействата им изобщо не се познават. Мистър Торн се засмя дискретно и обясни на мистър Еърбин, че всички съществуващи разклонения на неговия род са се отделили от главния ствол не по-рано от царуването на кралица Елизабет и затова родството му съвсем не е далечно. Мистър Еърбин е без всякакво съмнение Еърбин от Ъпхил Стантън.
— Но Ъпхил Стантън е бил продаден на семейство Де Грей преди цели петдесет години! — каза мистър Еърбин.
— Ако за беда остане не само петдесет, но и сто и петдесет години в техни ръце, вашите потомци няма да изгубят нито на йота правото си да наричат Ъпхил Стантън свое родово имение — възрази мистър Торн. — Никакъв Де Грей не може, слава богу, да купи това право, както и никой Еърбин или Торн не може, слава богу, да го продаде.
В политиката мистър Торн беше непоколебим консерватор. Според него онези петдесет и трима троянци65, които, както ни съобщава мистър Дод, осъдили през ноември 1852 година свободната търговия, бяха единствените патриоти, останали в редиците на английските държавници. Когато настъпи тази ужасна свобода на търговията и житните закони бяха отменени от същите хора, които мистър Торн бе смятал дотогава за единствените възможни спасители на своята страна, той беше направо сломен. Англия беше обречена, но това не бе най-страшното. И други страни са познавали периоди на процъфтяване и на упадък, а човечеството като цяло бе вървяло, по божието благоволение, все напред. Но сега завинаги бе изчезнала всяка вярност към идеалите! Гибелта не само беше неизбежна — бе съдено тя да дойде от ръката на отстъпници, които са били смятани за най-верни между верните. Политическият живот в Англия бе престанал да бъде поприще за джентълмени. Ако мистър Торн беше стъпкан от краката на някой представител на вигите, той щеше да понесе това като тори и като мъченик, но да бъде така грубо изоставен и измамен от хората, които бе тъй горещо подкрепял, на които бе тъй безрезервно вярвал — това той не можеше да преживее. Затова мистър Торн умря като политик и се оттегли от всякакви обществени дела.
Така преминаха първите две-три години след измяната на сър Робърт Пийл66, но след това гневът на мистър Торн, както и гневът на мнозина други, постепенно се уталожи. Той почна отново да се среща с хора, да се появява в съда и на пазара и да сяда на вечери рамо до рамо с някои от тези, които така жестоко го бяха предали. Изпитваше необходимост да живее и опитът му да се оттегли от света не успя. Впрочем той и някои негови съмишленици, които продължаваха непоколебимо да поддържат същите твърди принципи на протекционизма — хора като него, които запазваха своята вярност, без да се плашат от виковете на тълпата, — намериха своеобразен начин да се утешат. Те чувствуваха, че са последните истински пазители на определени Елевзински мистерии, на съкровени и удивителни тайнства, които единствени бяха угодни на боговете. На тях и само на тях бе дадено сега да познават тези тайнства и да ги съхраняват, ако това все още беше възможно, като грижливо и тайно посветят в тях своите деца.
Случвало се е да четем как някои семейства, които привидно изповядват една общоприета вяра, в действителност предават от поколение на поколение свой особен, таен култ. Мистър Торн изпадна постепенно в същото положение. Научи се с течение на времето да изслушва спокойно твърденията, че протекционизмът бил вече мъртъв, макар и да знаеше, че той е все още пълен с мистичен живот. Дори изпитваше известно удоволствие при мисълта, че са му известни неща, скрити от очите на непосветеното множество. Свикна да чува даже от устата на дребни земевладелци, че свободната търговия не е все пак чак толкова страшна, без при това да им възразява, макар и много добре да знаеше, че всичко хубаво в Англия си е отишло заедно с неговия изпитан паладиум. В него живееше нещо от чувствата на Катон
65
През м. ноември 1852 г. Парламентът приел резолюция за предимствата на свободната търговия. Тази резолюция била издържана в много умерен тон и против нея гласували само най-крайните привърженици на политиката на протекционизма. Тук и по-нататък в текста авторът нарича „петдесет и трима троянци“ членовете на Парламента, гласували против тази резолюция, в полза, на която били подадени четиристотин шестдесет и осем гласа. — Б.авт.
66
Робърт Пийл бил водач на групата на умерените консерватори и през 1846 г. като министър-председател отменил „житните закони“, тоест митническите такси върху вноса на пшеница. Тази реформа предизвикала рязко недоволство у консерваторите протекционисти и довела до разцепление на консервативната партия. — Б.авт.