Що се отнася до политиката, мис Торн изпитваше такова дълбоко отвращение към нея заради безобразията, извършени дълго преди да започнат споровете за житните закони, че последните не можаха много да я развълнуват. В нейните очи брат й беше един прибързан младеж, чийто прекалено горещ темперамент го бе тласнал към демократизъм. Но за щастие сблъскването му с безчестието на света го беше вразумило. Тя още не бе преглътнала Закона за реформата74 и продължаваше да оплаква вътрешно слабостта на херцог Уелингтън75, проявена от него по въпроса за правата на католиците. Ако бяха я попитали кой според нея трябва да стане съветник на кралицата, тя вероятно би посочила името на лорд Елдън76, а ако й напомнеха, че този многоуважаван мъж не е вече между нас и не може да ни помогне, тя сигурно би отговорила с въздишка, че в днешно време спасение можем да очакваме само от мъртвите.
В религиозно отношение мис Торн беше чиста проба друидка77. С това съвсем не искаме да кажем, че тя е извършвала в наши дни човешки жертвоприношения или че се е противопоставяла на Христовата църква. Тя бе приела християнската религия като смекчена форма на вярата на своите прадеди и винаги се позоваваше на това в желанието си да докаже, че няма никакви предразсъдъци по отношение на реформите, когато ползата от тях е очевидна. Това беше последната реформа, която тя бе приела, ако допуснем, че британските дами са престанали да червят лицата си и са сложили нещо като фуста още преди времето на свети Августин. Но мис Торн не одобри следващата стъпка по този път, когато жените, запазвайки фустите си, започнаха отново да проявяват интерес към червилата и помадите.
Мис Торн беше всъщност друидка по това, че вечно се оплакваше от една или друга ритуална практика на своята църква. Понякога говореше и винаги мислеше за доброто старо време, въпреки че нямаше абсолютно никаква представа какви са били неговите добри страни. Въобразяваше си, че някога е съществувала една изчезнала вече чистота на нравите, че нашите свещеници са били благочестиви, а народът — простодушен и смирен, но всичко това едва ли се подкрепяше от историческите факти. Имаше обичай да говори за Кранмър78 като за най-твърдия и най-непресторения от всички мъченици. Според нея единствената грижа на кралица Елизабет е била чистотата на протестантската вяра на нейните поданици. Би било жестоко да й се отворят очите, ако това изобщо беше възможно, но едва ли някой би могъл да я накара да разбере, че Кранмър е бил един безпринципен поп, готов на всичко, за да запази мястото си, а кралицата е била дълбоко в себе си папистка, при една-единствена уговорка — тя да си бъде папа.
И тъй, мис Торн продължаваше да въздиша и съжалява, виждайки в божественото право на монарсите основния принцип за съзиждането на един златен век, и лелееше в най-съкровената дълбочина на душата си неизказана надежда за реставрация на някой от Стюартите. Кой би посмял да й отнеме сладостта на тези въздишки и удоволствието от тези съжаления?
Външността и облеклото й бяха самото съвършенство и тя отлично съзнаваше това. Мис Торн беше изящна дребна старица, чиито страни още пазеха нещо от розовата свежест на младостта. Тя беше горда с цвета на лицето си и със сивите си коси, чиито ситни къдрици надничаха изпод изисканото дантелено боне. Мисълта за парите, които мис Торн харчеше за дантели, терзаеше сърцето на бедната мисис Куивърфул с нейните седем дъщери. Мис Торн се гордееше със зъбите си, все още бели и многобройни, гордееше се със своите ясни весели очи, със ситнещата си наперена походка и особено много се гордееше с малките си изваяни крака, на които дължеше тази походка. Тя беше също горда — и то изключително горда — с пищните копринени рокли, така приятно шумолящи, докато се движеше из гостната си.
71
През V век в Британия започнали да нахлуват германските племена англи, сакси, юти и фризи. Според легендата първото нападение било предвождано от двамата братя Хенгист и Хорса. — Б.авт.
72
Улрика — героиня от романа на Уолтър Скот „Айвънхоу“, злобна старица. На младини един нормандски барон, който избил всичките й роднини, я направил своя любовница. После тя се влюбила в сина на барона и го подучила да убие баща си. — Б.авт.
73
Миста, Скогула и Зърнебок — езически богове на саксите. Тях призовава върналата се към вярата на прадедите Улрика. — Б.авт.
74
Закон за реформата — избирателен закон от 1832 г., който понижил избирателния ценз. Този закон лишил едрите земевладелци от някои привилегии. — Б.авт.
75
Артър Уелингтън (1769–1852) — английски пълководец и политически деец. Въпреки че самият той имал крайно консервативни разбирания, като министър-председател в 1829 г. бил принуден да прокара закон за еманципация на католиците, които в Англия били лишени от политически права. — Б.авт.
76
Джон Елдън (1751–1838) — английски държавник, лорд-канцлер. Краен консерватор и упорит противник на еманципацията на католиците. — Б.авт.
78
Томас Кранмър (1489–1556) — активен деец на Английската реформация, Кентърбърийски архиепископ. По времето на Мария Тюдор бил обвинен в ерес и въпреки че се отрекъл от своите „заблуждения“, бил изгорен на клада. — Б.авт.