— Знаеш защо. За да присъстваш на прочитането на завещанието.
— Да, но той каза ли ти нещо повече?
— Изобщо не сме говорили за завещанието — увери я Дилън. — Исках да знам какво да очакваме и той ме осведоми що за хора са братовчедите ти. Между другото, той иска да те увери, че не представлява никого от тях.
Кейт продължи по коридора. Чу поредната вулгарност и прошепна:
— Мили боже! На какво се натресох? Може би не е добра идея да се срещам с тях точно сега? Или когато и да е, добави наум.
Дилън не искаше тя да влезе в гнездото с пепелянките с изплашен вид. Ако те усетеха нейната уязвимост, щяха да атакуват. Братовчедите трябваше да видят колко силна жена е.
Андерсън отвори вратата и ги покани да влязат.
— Кейт… — Дилън докосна ръката й, за да я накара да спре.
Тя го погледна и се шокира от усмивката на лицето му.
— Да, Дилън?
Той понижи глас, за да го чуе само тя, и попита:
— Да се обзаложим ли, че Андерсън Самюъл Смит никога не подписва нищо само с инициалите си?
Няколко секунди тя не разбра какво й казва, но после осъзна шегата1.
— Боже господи, това може да хрумне само на някой мъж! — Влезе в кабинета на адвоката засмяна.
Атмосферата бе пропита от враждебност, но виковете и вулгарностите спряха, когато един по един братята забелязаха двамата новодошли.
Роджър пръв се отърси от изненадата.
— Какво по… Кои са тези, Андерсън?
— Какво ми пука кои са. Нямат работа тук — озъби се Юън и направи заплашително крачка към тях.
Да не би да мислеше, че можеше да я подплаши, така че да излезе от кабинета? Тя нямаше да се церемони с подобно грубо отношение. Погледна го право в очите и пристъпи в стаята.
Андерсън вдигна ръка.
— Ако обичате да се успокоите, сега ще ви представя един на друг. Кейт, запознай се с Ванеса Макена.
Впечатляващата жена бе съвсем различна от мъжете наоколо. Не изглеждаше ядосана, само любопитна.
— Здравейте — усмихна се учтиво Ванеса.
— Ванеса — продължи Андерсън — е омъжена за Брайс Макена.
Мъжът, когото Андерсън посочи, не каза нищо. Само кимна рязко на Кейт.
— Точно до Брайс е Роджър Макена, а вдясно от теб — Юън Макена. А сега ми позволете да ви представя вашата братовчедка, Кейт Макена.
— Нашата братовчедка? — изръмжа Юън. — Трябва да е някаква измамница. Нямаме никакви братовчеди.
— Юън е прав — включи се веднага и Брайс. — Нямаме братовчеди.
— Очевидно имате — каза Ванеса с леко приповдигната нотка в гласа.
Братята не й обърнаха внимание.
— А той кой е? — попита Роджър. — И той ли се представя за братовчед?
— Господинът просто придружава Кейт — отвърна Андерсън без допълнителни обяснения.
— Мислят си, че ще получат парче от баницата ли? Това е абсурдно! — каза Брайс.
Андерсън пак вдигна ръка.
— Чичо ви ме увери, че видеозаписът ще изясни всичко и ще отговори на всичките ви въпроси. Освен това по негово настояване всеки от вас ще получи копие от записа, който сега ще видите. Терънс, моля те, раздай дисковете на всички. — Той забеляза, че слънцето огрява телевизионния екран и бързо отиде до прозореца, за да намести щорите. — Нали има диск в плейъра?
— Да, сър, всичко е готово — отвърна Терънс.
Андерсън плесна с ръце и опита да прозвучи ентусиазирано.
— Добре тогава, да започваме.
— Крайно време беше — вметна Брайс.
— Моля всички да седнат. — Андерсън погледна Роджър и Юън. — И ви моля да се опитате да не коментирате или прекъсвате записа на чичо си.
Роджър се отпусна в стола.
— Ще трябва да изслушаме как старият ястреб ни чете лекция, преди да си получим парите?
Той беше отправил въпроса към Юън, който веднага отговори:
— Още се опитва да ни контролира, даже от гроба. Ама че упорито копеле!
Ванеса се обърна към Юън:
— Чичо ви не е тук, за да се защити. Само ти може да паднеш толкова ниско, че да ругаеш мъртвец.
Юън не се трогна от коментара й. Обърна се към Роджър и прошепна достатъчно силно, че да го чуят всички:
— Само една кучка може да обича такова копеле.
Кейт имаше чувството, че гледа филм на ужасите. Как, за бога, щеше да разкаже на Изабел и Кийра за тези отвратителни братя? Вече й се гадеше, че са й роднини. Ужасни вулгарни същества.
Брайс явно бързаше да се напие. Той се наливаше с алкохол като с вода и колкото повече пиеше, ставаше толкова по-непоносим. Братята му сякаш харесваха извратеното му остроумие и смехът им го окуражаваше още повече. Как щеше да ги опише пред Изабел и Кийра? „Гнусни“ беше първото, което й хрумна. И „гадни“. Много гадни. Никой не може да стане толкова противен без години практика в това отношение.