Джон Уилямс
Бъчърс Кросинг
Всичко, в което има живот, дава признаци на задоволство, и добитъкът, налягал по земята, явно има велики ведри мисли. С по-голяма увереност можеш да потърсиш сините рибарчета в ясното октомврийско време, което наричаме с името „сиромашко лято“. Неизмеримо дълъг, денят спи по ширналите се баири и топлите просторни полета. Ако си изживял всички тези слънчеви часове, не ти трябва друго дълголетие. Откъснатите от света места не ти се струват толкова самотни. Пред дверите на гората изненаданият човек на света се вижда принуден да изостави градските си представи за голямо и малко, за мъдро и глупаво. Раницата на навиците се смъква от гърба му още на първата крачка, която той прави по тези места. Тук има святост, която посрамва нашите религии, истина, която развенчава кумирите ни. Тук установяваме, че Природата е обстоятелство, до което всички други обстоятелства изглеждат незначителни, тя съди като бог всички човеци, дошли при нея.
Да, поетите изпращат на зелените пасища болния дух, все едно е окуцял неподкован кон, изведен на тревата, за да оздравеят копитата му. Точно като билкари поетите смятат, че природата е великият лек и за болните сърца, и за болните бели дробове. Но кой направи така, че човекът, който караше каруцата, премръзна до смърт в прерията? И кой направи за посмешище Петер Малкия дивак1?
Първа част
1
От Елсуърт до Бъчърс Кросинг се стигаше с каруца, преоборудвана да превозва пътници и малки товари. Беше впрегната в четири мулета, които я теглеха по изровения неравен път, спускащ се под лек наклон от прериите към Бъчърс Кросинг, и докато малките колела пропадаха в коловозите, оставени от по-тежките коли, и пак изскачаха от тях, покритият с брезент товар, пристегнат с въжета в средата, се местеше, вдигнатите платнени завеси отстрани се удряха с трясък по ореховите пръти, за които беше прихваната летвата с брезентовия покрив, а единственият пътник отзад в каруцата се опитваше да се закрепи, като се притискаше към тясната ритла, подпираше се с една ръка на облечената с кожа твърда седалка и с другата се хващаше за гладките орехови пръчки в метални гнезда отстрани. Човекът, който караше каруцата и не се виждаше от товара, накамарен едва ли не до покрива, се провикна, за да се чуе и през пръхтенето на мулетата и скърцането на колелата:
— Бъчърс Кросинг, точно отпред.
Пътникът кимна и се надвеси така, че главата и раменете му се показаха над ритлата. Зърна зад потните задници и подскачащите уши на мулетата няколко голи бараки и палатки, опънати близо една до друга пред по-високите дървета. Веднага забеляза цвета: кафеникав, който на места ставаше сив, и голямото тъмнозелено петно. После каруцата подскочи и той се видя принуден пак да изправи гръб на седалката. Взря се в поклащащата се купчина стока отпред и премига бързо. Наскоро беше навършил двайсет години, беше възслаб, със светла кожа, която от слънцето бе започнала да почервенява. Беше си свалил шапката, за да избърше потта по челото си, и не я беше сложил отново — старателно подстриганата му светлокестенява коса с цвят на тютюн се бе навлажнила и бе надвиснала на мокри къдрици над ушите и челото му. Беше облечен в жълтеникавокафяв панталон от нанкин2, който бе почти нов, още личаха гънките по плътния плат. Беше свалил сакото от кафяв кеневир и жилетката, бе свалил и вратовръзката, но въпреки лекия ветрец, който се усещаше при бавното придвижване на каруцата, бялата му ленена риза бе на петна пот и висеше безжизнено. Русолявата му двудневна брада проблясваше от потта, от време на време той бършеше лицето си с мръсната носна кърпа, сякаш четината дразнеше кожата му.
Щом наближиха града, пътят стана равен и каруцата тръгна по-бързо, като се клатеше леко насам-натам, така че младежът вече не се бе вкопчил в ореховите пръчки и се бе отпуснал върху твърдата седалка. Чаткането на копитата стана равномерно и приглушено, около каруцата се вдигаше облак прах, който приличаше на жълт пушек и се стелеше зад нея. Сред тракането на сбруята, запъхтяното дишане на мулетата, чаткането на копитата им и неравномерното скърцане на каруцата от време на време се чуваха далечни викове и цвиленето на коне. Отстрани на пътя, из тревата в равните прерии, се мяркаха голи участъци, тук-там се виждаха наслаганите една върху друга овъглени цепеници на изоставени лагерни огньове, няколко спънати коня пасяха в ниската жълта трева и дочуеха ли каруцата, вдигаха рязко глава и навеждаха напред уши. Екна гневен глас, после смях, пръхтене и цвилене на кон, изтрака внезапно дръпната юзда и из горещия въздух се понесе слабата миризма на тор.
1
Петер Малкия дивак (ок. 1713-1785) — дете, израсло само в горите край Хановер. Когато крал Джордж I го намира по време на лов, то не може да говори и се движи на четири крака. — Б.пр.