— Стана ли рано, понякога се разхождам.
— Съвсем сама?
Франсин кимна.
— Да, приятно е да се разхождаш сутрин, прохладно е. Скоро ще дойде зимата, ще стане студено и няма да ни е до разходки, всички ловци ще се приберат в града и изобщо няма да съм сама. Затова през лятото и есента се разхождам, когато мога.
— Хубава утрин — допълни Андрюс.
— Да — съгласи се жената. — Колко е прохладно!
— Е, в такъв случай ви оставям да се разхождате — рече не особено убеден Андрюс и понечи да тръгне.
Франсин се усмихна и го хвана за ръката.
— Не. Не се притеснявайте. Поразходете се с мен. Ще поговорим.
Както го държеше за ръката, двамата тръгнаха бавно нагоре-надолу по улицата, говореха тихо, но гласовете им пак се чуваха в застиналата утрин. Андрюс крачеше сковано, почти не поглеждаше момичето до себе си и усещаше всеки свой мускул. Макар и след това да си мислеше често за тази разходка, все не можеше да си спомни какво точно са си казали.
Виждаше Чарли Хоуг по-често. Разговорите им обикновено бяха кратки и повърхностни. Но веднъж съвсем нехайно, почти без връзка той спомена, че баща му е свещеник в Унитарианската църква. Очите на Чарли Хоуг се разшириха, той го зяпна невярващо и в гласа му се появи ново уважение. Чарли обясни на Андрюс, че в Канзас Сити е бил спасен от пътуващ проповедник и че пак той му е дал една Библия. Показа му я, беше евтино издание, опърпано, с откъснати страници. В ъгъла на някои се тъмнееше кафеникаво петно и Чарли обясни, че било кръв, кръв на бизон, и че се е зачел в Библията едва преди няколко години, сетне попита дали, без да иска, не е извършил светотатство, а Андрюс го увери, че няма такова нещо. Оттам нататък Чарли Хоуг много искаше да си говорят, дори стигаше дотам да издирва Андрюс, за да обсъдят с него някой факт или тълкуването на един или друг библейски стих. Не след дълго, едва ли не изненадан, младежът си даде сметка, че не познава Библията достатъчно добре, за да разговаря за нея дори на езика на Чарли — всъщност не я бе чел нито веднъж внимателно. Баща му го насърчаваше да чете господин Емерсън6, но Андрюс не помнеше да е настоявал да чете и Библията. Обясни го без особено желание на Чарли Хоуг, който го изгледа подозрително и след това започна да разговаря с него не като с равен, а така, сякаш му проповядва.
Докато Андрюс слушаше неговите поучения, мислите му го отнасяха далеч от безстрастните думи, към времето отпреди само няколко месеца, когато волю-неволю е бил длъжен всяка сутрин в осем да се яви в Кралския параклис в Харвардския колеж и да слуша слова, които не се отличаваха кой знае колко от тези думи. Беше му забавно да сравнява грубата пивница, където миришеше на светилен газ, алкохол и пот, със строгия мрак в дългия Кралски параклис, където всяка сутрин стотици строго облечени младежи се стичаха да чуят изпелтеченото Божие слово.
Докато слушаше Чарли Хоуг, докато си мислеше за Кралския параклис, той изведнъж осъзна, че по ирония на съдбата се е озовал от Харвардския колеж, от Бостън в този странен свят, където, кой знае защо, се чувстваше в свои води. Навремето, след като бе слушал мърморенето в параклиса и учебните зали, се бе спасявал от Кеймбридж с неговите ограничения, беше бягал в полето и горите на югозапад. Там заставаше в самота на голата земя и усещаше как главата му се къпе в чистия въздух, извисява се в безграничното пространство, а всичко посредствено и низко, всички ограничения, които го спъваха, се разтваряха в дивата природа наоколо. Спомни си едно изречение от лекция на господин Емерсън, на която беше присъствал: превръщам се в прозрачно око. Заобиколен от поля и дъбрави, той беше нищо, а виждаше всичко, през него на мощен поток течеше някаква безименна сила. И по начин, който не бе изпитвал в Кралския параклис, в учебните зали на колежа и по улиците на Кеймбридж, той се превръщаше в неразделна част от Бога, ставаше свободен и неспъван от нищо. През дърветата и полегатите хълмове успяваше да различи далечния хоризонт на запад и там за миг да зърне нещо, красиво като собствената му неразкрита природа.
Сега редовно се разхождаше из равните прерии около Бъчърс Кросинг, сякаш търсеше параклис, който да му допада повече от Кралския и от пивницата „Джаксън“. По време на една от тези разходки, на петия ден, след като Милър напусна Бъчърс Кросинг, и в деня, преди той да се върне, Андрюс пое за втори път по тесния изровен път към реката и кой знае защо, свърна по пътеката за бараката на Макдоналд.
Влезе, без да чука. Макдоналд седеше на отрупаното с какво ли не писалище и дори не помръдна.
— Е — подхвана той и се прокашля ядосано, — гледам, върнал си се.
6
Ралф Уолдо Емерсън (1803–1882), американски есеист и поет, водач на Трансценденталното движение и апологет на индивидуализма. — Б.пр.