Милър доближи чашата до устните си и започна да пие на големи еднакви глътки. После я остави на масата и започна да я върти между месестите си пръсти.
— Отиваме в планината — уточни.
— В планината — повтори Шнайдър. После също остави чашата на масата, сякаш изведнъж бирата му се е сторила неприятна. — В Територия Колорадо7.
— Точно така — отвърна Милър. — Познаваш ги тези земи.
— Познавам ги — съгласи се Шнайдър. Известно време само кимаше, без да казва нищо. — Е, не мисля, че съм изгубил много време. Мога да се наспя хубаво и утре рано сутринта да поема обратно към Елсуърт.
Милър си замълча. Вдигна чашата и си допи бирата, после въздъхна тежко.
— За какво, да те вземат мътните, си решил да биеш толкова път? — възкликна Шнайдър. — Ще намериш колкото щеш бизони и на петдесет-шейсет километра оттук.
— Летни кожи възрази Милър. — Тънки като хартия и точно толкова издръжливи.
Шнайдър се засмя.
— Какво изобщо те интересува това? И на тях ще им вземеш добри пари.
— И друг път сме работили заедно, Фред — напомни Милър. — Няма да те забърквам в нещо, което не е добро. Набелязал съм едно стадо, никой освен мен не знае за него. Преспокойно можем да се върнем с хиляда, че и повече кожи. Чу го Макдоналд: четири долара парчето за първокачествените кожи. Това прави четири бона, за теб шестстотин и отгоре долара. Това е доста по-добре, отколкото да тръгнеш да ловуваш наоколо.
Шнайдър кимна.
— Стига наистина да има бизони на мястото, за което говориш. Колко време е минало, откакто си виждал стадото?
— Доста — призна Милър. — Но това не ме притеснява.
— Мен пък ме притеснява — натърти Шнайдър. — Знам със сигурност, че не си се качвал в планината от осем-девет години, ако не и повече.
— Чарли ще дойде — изтъкна Милър. — Господин Андрюс тук също, дори даде парите.
— Чарли ще направи, каквото му кажеш — възрази Шнайдър. — А господин Андрюс не го познавам.
— Няма да споря с теб, Фред. — Милър си напълни още една чаша бира. — Но както е тръгнало, май ще ме подведеш.
— Ще си намериш друг дерач, не толкова благоразумен като мен.
— Ти си най-добър — напомни Милър. — А този път искам най-добрия.
— Да му се не види — изруга Шнайдър.
Пресегна се към каната с бира, тя бе почти празна. Той я вдигна и повика Франсин. Жената стана от масата, където седеше, взе каната и без да казва нищо, се отдалечи. Шнайдър грабна бутилката уиски пред Чарли Хоуг и си сипа в чашата от бирата няколко пръста. Изпи ги на две глътки, свъсен от паренето.
— Рискът е прекалено голям — отбеляза. — Тръгваме за два, може би за три месеца, а може да се върнем с празни ръце. Виждал си ги тия бизони преди много време, а за осем-девет години всичко наоколо може да се е променило.
— Тръгваме най-много за месец и половина-два възрази Милър. — Взел съм млади яки волове, сигурно ще изминават по петдесетина километра на ден, а на връщане по трийсет и пет.
— Ако наистина ги пришпориш, да изминат най-много по двайсет и пет на отиване и по петнайсетина на връщане.
— По това време на годината дните са дълги — напомни Милър. — Почти до мястото, където отиваме, е равно, по пътя има и вода.
— Да му се не види — изруга още веднъж Шнайдър. Милър не отвърна. — Добре тогава — рече накрая Шнайдър. — Тръгвам с вас. Но никакви дялове. Нямам намерение да рискувам. Искам по шейсет долара на месец, броим ги от деня, в който потеглим, до деня, когато се върнем.
— Петнайсет долара повече от обикновеното — напомни Милър.
— Сам каза, че съм най-добрият — рече Шнайдър, — предложи ми и дял. Пък и там, накъдето сме се запътили, условията са сурови.
Милър погледна Андрюс. Той кимна.
— Дадено — рече Милър.
— Къде е това момиче с бирата? — попита Шнайдър. Чарли Хоуг взе бутилката с уиски, която бе оставена пред Шнайдър, и си напълни чашата. Отпи бавно, с наслада, и зашари с малки очички ту към Милър, ту към него. Най-неочаквано се усмихна хитро на Шнайдър.
— Още от самото начало си знаех, че ще склониш. Още от самото начало.
Шнайдър кимна.
— Милър винаги получава каквото иска.
Известно време мълчаха. Франсин донесе каната с бира и я остави на масата. Усмихна се набързо на всички и пак се обърна към Милър:
— Приключихте ли с работата?
— Почти — отвърна той. — Оставих ти пакета в предния салон, под тезгяха. Защо не изтичаш да видиш дали е това, което искаш? После можеш да дойдеш и да се почерпиш с нас.
— Добре — отговори Франсин и понечи да тръгне.
Но преди да е направила и крачка, Шнайдър се пресегна и я хвана за ръката. Андрюс застина.
— Sprechen sie Deutsch8 — попита.
Беше се ухилил.
7
Колорадо, който през 1803 г. е купен от французите заедно с Луизиана, е одобрен за 38-ия щат на САЩ чак през 1876 г. Дотогава има статут на територия. — Б.пр.