Или не.
Тя наистина иска да забрави тази част от своя скапан живот.
Звъни на Кари:
— Какво правиш?
— Седя си вкъщи. Сама. А ти?
— Чудя се дали няма купон в някоя от къщите на богатите ти приятелки.
Кари прави пауза.
— Защо? — В гласа й звучи подозрение.
— Не знам — лъже Джейни. — Скучно ми е. Не може ли да ме вкараш някак?
— Джейни.
— Какво?
— Ти не искаш да направиш това.
— Защо не? Просто ми е скучно. Никога не съм била на онези организирани партита, забранени за простосмъртни. Сещаш се, където родителите ги няма и оставят всичката пиячка на децата.
Кари пак мълчи. После казва:
— Него търсиш, нали. Идвам при теб.
И затваря.
Пристига след десет минути със спален чувал.
— Може ли да остана? — пита тя мило. — Не сме преспивали заедно кой знае откога.
Джейни я поглежда скептично.
— Какво става? — пита. — Просто ми кажи какво става.
Кари си хвърля нещата на дивана:
— Имаш ли нещо за хапване? Не съм яла цял ден.
Души наоколо и отваря фурната:
— Ужас. Не може ли да сготвим нещо истинско?
— Хубаво — въздъхва Джейни. Тършува из кухнята. Хладилникът е изненадващо пълен днес. — Фахитас4 става ли?
— Идеално — отвръща Кари радостно. Забърква две водки с тоник, добавя малко портокалов сок и подава едната на Джейни.
— Би ли престанала с това, ако обичаш?
— С кое?
— Целия този захаросан мил разговор. Започва сериозно да ме изнервя.
Кари премигва.
— Не знам за какво говориш. Все едно, дай да кълцам тъпите зеленчуци.
Приготвят си храна, забъркват сами гуакамолето5 и всичко останало. Джейни взима полуфабриката, увива го във фолио и го прибира в хладилника. Майка й със сигурност ще го изяде. Студен. За закуска или нещо подобно.
Докато стане вечерята, Джейни започва второто си питие. Вече е леко замаяна, а Кари пие шотове направо от бутилката.
Отиват в хола и пускат музикален канал.
— Е, ще ми кажеш ли най-после какво, по дяволите, се случва? — пита Джейни.
Кари въздиша и я поглежда с тъжен поглед:
— О, Джейни. Ти още си падаш по Кабъл, така ли?
Джейни отпива от коктейла си и лъже:
— Не… Вече го преживях. Не му говоря.
— Видях го тук, пред вратата ти, сутринта. Ти на работа ли беше?
— Да. Той май е висял отпред цял ден. Майка ми му вика „хипи“ — казва Джейни през смях.
Кари удря още един шот.
— Уф! — потръпва цялата, докато преглъща. — Леле. А… да. Кабъл. Ами той е у Мелинда тази вечер. С Шей.
— Ами да, няма да е с Мелинда.
Кари я гледа с любопитство:
— Защо да не е с Мелинда?
Джейни се чувства по-смела под въздействието на алкохола:
— Кари! Мелинда е лесбийка. Още ли не си разбрала?
— Какво?
— Тя е безпаметно влюбена в теб.
— Не е.
— Е.
— Ти откъде знаеш?
Джейни се колебае.
Не бива да й казва.
Но го прави:
— Сънува те. Виждала съм сънищата й.
Кари я гледа слисано.
Джейни седи с каменно лице.
И тогава Кари прихва:
— По дяволите, Джейни. Чувството ти за хумор се върна.
Джейни също се засмива като ехо:
— Хвана се — отвръща тя нервно.
Кари опитва малка хапка от фахитата:
— Ей, много е вкусно, хлапе.
Джейни вдига пълен с досада поглед към тавана. Кари е прихванала от Стю навика да я нарича така.
— Както и да е. Продължавай? — подканва я Джейни.
— Какво?
— За Кабъл?
— А, да. Вярно. Е, след като ти го заряза, се е посветил на богаташки. Навсякъде се мъкне с Шей.
— Въпреки че уж са го спипали на някакъв неин купон?
Кари се смее:
— Да, защото можеш ли да си представиш с кого работи. С баща й! Имат си някаква „сделка“. Шей ми каза. Не е ли забавно. Истински семеен бизнес. И не говорим само за трева.
Джейни се тъпче с храната.
Кари продължава:
— Шей се похвалила на Мелинда, че е спала с него.
Кари се плясва с длан през устата.
4
Фахитас — ястие от мексиканската кухня. Приготвя се от ивици месо и зеленчуци, завити в царевични питки. — Б. ред.
5
Гуакамоле — мексикански сос, смес от намачкано авокадо, сок от лайм, лук и подправки. — Б. ред.