Стаята бавно идва на фокус и в тишината иззвънтява шамар.
— Да се махаш оттук — казва майка й. — Какво, по дяволите, ти има?
Джейни се изправя и я гледа. Стомахът й ври, вие й се свят от цветната спирала.
— Лошо ми е — прошепва тя, надига се и тръгва залитайки към банята, за да повърне.
Поглежда оттам, бледа и трепереща. Майка й вече е станала от дивана и се е прибрала в спалнята си.
Слава богу. Наплисква лицето си със студена вода.
1 януари 2001
7:29
Товарен камион на „Ю-Хоул“ спира пред съседите. Мъж, жена и момиче на възрастта на Джейни слизат от него и нагазват в покритата със сняг алея за коли. Джейни ги наблюдава от прозореца на стаята си.
Момичето е с черна коса, красиво.
Джейни се пита дали и тя е сноб като другите в училище, които я наричат „бял боклук“. Възможно е, след като ще живее до Джейни — в грешната част на града да започнат и нея да наричат „бял боклук“.
Но тя наистина е красива.
Достатъчно, за да промени нещата.
Джейни облича нещо набързо, пъха се в ботушите, намята палтото и изтичва до съседната къща, за да се запознае първа с момичето, преди онези от „Норт Сайд“ да са стигнали до нея. Джейни отчаяно се нуждае от приятел.
— Хей, да помогна с нещо? — извиква Джейни и гласът й е по-уверен от нея самата.
Момичето спира. Трапчинките на бузите му се разтягат в усмивка и то накланя глава на една страна. „Здравей — отвръща. — Аз съм Кари Бранд.“
Очите на Кари просветват.
Сърцето на Джейни подскача.
2 март 2001
19:34
Джейни е на тринайсет.
Няма спален чувал, но Кари има един в повече, който тя може да използва. Джейни оставя на пода до дивана в хола на Кари найлоновия си плик със знака на близкия супермаркет.
В плика има:
Ръчно изработен подарък за Кари.
Пижамата на Джейни.
Четка за зъби.
Джейни не може да се отпусне. Но Кари бърбори и за двете в очакване на новата си приятелка Мелинда Джефърс.
Да, онази Мелинда Джефърс.
От „Фийлдридж Норт Сайд Джефърсис“.
Изглежда, Мелинда Джефърс е и председател на клуба „Да направим живота на Джейни Ханаган жалък“. Джейни бърше потни ръце в джинсите си.
Пристига Мелинда. Кари не любезничи излишно. Джейни поздравява с кимване.
Мелинда самодоволно се подсмихва. Опитва се да пошушне нещо на Кари, но Кари не я удостоява с внимание и предлага: „Хайде да си поиграем с косата на Джейни.“
Мелинда пронизва с поглед Кари.
Кари се ухилва и пита Джейни с очи съгласна ли е.
Джейни пуска някакво подобие на усмивка, Мелинда свива рамене и се прави, че няма нищо против. Но Джейни знае, че това я убива.
Трите момичета постепенно свикват или може би просто се примиряват една с друга. Помагат си в гримирането и гледат любимите филми на Кари със старите комици, някои от които Джейни никога не е чувала преди. После започват да играят на „истина или предизвикателство“1.
Кари редува: истина, предизвикателство, истина, предизвикателство.
На Мелинда винаги й се пада истината.
Следва Джейни.
На Джейни никога не й се пада истината.
Тя е момиче на предизвикателствата.
Така няма да допусне никого до себе си.
Не би могла да го позволи.
Защото може да узнае тайната й.
Кикотът им стига до истерия, когато Мелинда кара Джейни да приеме предизвикателството да излезе боса на снега, да заобиколи зад къщата, да свали дрехите си и да направи гол снежен ангел в градината.
1
Игра, при която участниците трябва или да отговорят откровено на неудобен въпрос, или да приемат предизвикателство, като извършат нещо, което ги поставя в неловко положение. — Б. ред.