Избърсах морно чело.
— Джийвс — въздъхнах, — чувствам се като загубено дете, намерило майка си.
— Наистина ли, сър?
— Ако нямаш нищо против, че те наричам майка.
— Съвсем не, сър.
— Благодаря ти, Джийвс.
— Значи нещо лошо се е случило, сър?
— Лошо! Ти го каза. Как се казваше онова, когато си за — газил?
— Бедствено положение, сър.
— Аз съм от бедствено в по-бедствено положение, Джийвс. Да започна с това, че водата и сапуна не свалят тая проклетия.
— Да, сър. Трябваше да ви информирам, че маслото е sine qua non8.
— Е, тъкмо слизах да взема масло, когато внезапно Бринкли — моят прислужник — довтаса в къщата и я изгори.
— Твърде лошо, сър?
— Изразът „твърде лошо“ съвсем не е пресилен, Джийвс. Направо се накиснах в страшна каша. Дойдох тука. Опитах да се свържа с теб, но кухненската прислужница оплете иначе добрия замисъл.
— Темпераментно момиче, сър — отбеляза Джийвс. — По едно злощастно съвпадение тя и готвачът в момента на вашето пристигане правеха спиритически сеанс — с някои, струва ми се, интересни резултати. Изглежда бедното момиче ви е помислила за материализиран дух.
Потреперих.
— Ако готвачите си стояха при печеното и гостбите — рекох доста строго, — а не си губеха времето с физически изследвания, животът щеше да бъде съвсем различен.
— Съвсем вярно, сър.
— Както и да е, после попаднах на Чъфи. Той твърдо отказа да ми заеме масло.
— Наистина ли, сър.
— Беше в много лошо настроение.
— В момента Негова светлост преживява голяма душевна агония, сър.
— Успях да разбера — съгласих се на мига. — Изостави ме и явно отиде да направи една обиколка на района. По това време на нощта!
— Физическите упражнения са всепризнат лек, когато сърцето е ранено, сър.
— Е, не трябва да се ядосвам много на Чъфи. Винаги ще помня как изрита Бринкли. Достави ми голямо удоволствие да го гледам. А и след като ти се появи, всичко е наред. Щастлива развръзка, нали така?
— Именно, сър. С удоволствие ще ви снабдя с масло.
— А ще мога ли все още да хвана влака в 10,21?
— Страхувам се, че не, сър. Но се информирах, че има друг влак в 11,50.
— Тогава работата се опича.
— Да, сър.
Въздъхнах дълбоко. Облекчението ми бе огромно.
— Няма да се изненадам, ако даже ми дадеш малко сандвичи за из път, а?
— Разбира се, сър.
— И някоя бутилчица.
— Несъмнено, сър.
— А пък ако случайно имаш в себе си нещо от рода на цигара, всичко ще е малко или много идеално.
— Турска ли, сър, или от Вирджиния?
— И двете.
Няма нищо по-добро от една спокойна цигара за усмиряване на нервната система. Няколко минути пафках с наслада и нервите, които до преди малко бяха щръкнали два сантиметра от телесата ми с навити върхове накрая, започнаха постепенно да заемат местата си. Почувствах се възстановен, освежен и в настроение за разговор.
— За какво бяха тия викове, Джийвс?
— Сър?
— Тъкмо преди да срещна Чъфи, някъде откъм къщата се чуха животински ревове. Прозвуча ми като Сийбъри.
— Наистина беше мастър Сийбъри, сър. Той е доста нервен тази вечер.
— Какво му е?
— Изглежда много е разочарован, че е пропуснал негърското представление на яхтата, сър.
— Вината си е само негова, тъпия му малък наглец. Ако е искал да отиде на тържеството на Дуайт, не е трябвало да започва кавга с него.
— Точно така, сър.
— Да се опиташ да измъкнеш от домакина си шилинг и шест пенса в навечерието на партито му си е направо идиотщина.
— Много вярно, сър.
— И какво направиха? Чух, че спря да крещи. Да не са го упоили с хлороформ?
— Не, сър. Разбрах, че са предприели мерки да осигурят подобно забавление за момчето.
— Какво казваш, Джийвс? Да не би да викат и тук музикантите?
— Не, сър. Разходите поставят този план извън сферата на практическите възможности. Но разбрах, че Нейна светлост е принудила сър Родерик Глосъп да предложи услугите си.
Не разбрах.
— Старият Глосъп?
— Да, сър.
— Но какво ще направи той?
— Изглежда, сър, той има приятен баритон и като по-млад — в дните, когато бил студент по медицина — често пеел песни на концерти и подобни забавления.
— Старият Глосъп!
— Да, сър. Чух, че го казва на Нейна светлост.
— Никога не бих си го помислил — завъртях изумено все още черния си израстък.
— Съгласен съм, че човек едва ли би го предположил от досегашното му поведение, сър. Tempora mutantur, nos et mutantur in illis9.
9
Tempora mutantur, nos et mutantur in illis, лат. — Времената се менят и ние се меним с тях.