Бутонът за включване на таблета му беше като стар приятел. Екранът светна. В горната му част се появиха икони: мобилна мрежа, мрежа за пренос на данни, 3G. Текстово съобщение: Свързахте се към SFR6. Използвате роуминг. Дневният ви лимит е 5 мегабайта. Еверет извика екрана с приложенията и зареди „Гугъл карти“. Размърда пръсти, разшири екрана, отново и отново. Беше бавно, толкова бавно. Парижките предградия, този обръч от неприветливи жилищни райони, които бяха дори по-мрачни и тъмни от димния пръстен от електроцентрали, които заобикаляха другия Париж, изобразен на картите на Евърнес. А сега точното местонахождение. Той задейства GPS-а. Еверет си представи как сигналите полетяха към пръстена от сателити в орбита, а после отново се върнаха при него. Появи се икона. Това беше той. Това беше родният му свят заедно с него на мостика на чуждоземен въздушен кораб. Тук. Ако прокара пръст през екрана, ще може да погледне от птичи поглед дома си на Роудинг Роуд, да забележи синьото кръгче на батута на Виктъри-Роуз в задния двор, мебелите на верандата, комина и газовото барбекю; щеше да може да огледа всичко, сякаш съвършено запазено в онази ясна августовска неделя, когато сателитът се бе претърколил в небето, за да направи фотографията. Времето отпреди Целостта и Множеството, преди беглеца по равнините, преди Инфундибулума и Ордена.
Идеята се появи толкова остро и внезапно, че я почувства като игла в сърцето си: Обади се у дома. Номерът беше запаметен сред тези за бързо набиране. Палецът му се поколеба. Щяха да подслушват. Трябваше да подслушват. Щеше да провали целия план. Еверет отметна с пръст номера и отново почувства физическа болка. Но трябваше да се обади на някого, да изпрати някакво съобщение, да разкаже на някого какво му се е случило, че е жив и здрав някъде там из Целостта на световете. Колет. Тя беше съюзник — знаеше го по същия начин, по който знаеше, че елегантният и изискан Ибрим Ходж Керим е враг на Шарлът Вилие и нейния Орден. Но Колет се намираше прекалено близо до Пол Маккейб и неговата фракция — беше го спасила веднъж, когато Шарлът Вилие извади пистолет и направи опит да му попречи да избяга през Портала на Хайзенберг към З3. Щяха да я наблюдават… ако изобщо все още работеше по проекта за Портала на Хайзенберг. Ако все още беше в Импириъл. Ако все още бе жива. Райън. Райън Спинети. Най-добрият му приятел. Райън беше видял всички онези други светове на флашката, която Колет му даде вечерта в японския ресторант. Еверет започна да пише текстово съобщение. Пръстите му се поколебаха над екрана. Какво да каже в рамките на 160 знака?
Предай на мама: добре съм. Татко е добре. Щ с вдм скоро. Какво друго можеше каже? Какво още трябваше да каже?
— Френският въздушен контрол отново ни търси — обади се Шарки. — Летище „Шарл дьо Гол“ ни предупреждава да не навлизаме в тяхното въздушно пространство.
— Мистър Синг?
Изпращане. Телефонът на Еверет издаде тих сигнал. Съобщението беше заминало, за добро или лошо. След това извика изображението от „Гугъл карти“, увеличи мястото, където една малка звезда издаваше местонахождението на Евърнес. Премести го в посоката, в която духаше вятърът.
— Да!
Главите на всички се обърнаха. Еверет отиде до наблюдателния прозорец и придърпа увеличително стъкло. Увеличи образа. Капитан Анастейзия се приближи до рамото му. Еверет ѝ предаде увеличителното стъкло и посочи. Лупите скриха очите ѝ, но Еверет видя как устните ѝ се разтвориха леко и чу тихото ехо на собственото си да.
— Мистър Синг, може би ни спасихте. — Капитан Анастейзия докосна ръба на рамката, за да заключи координатите. Тя повдигна масива от лупи на шарнирното им рамо, откара го до навигационното табло на Сен и въведе кода в комптатора на Сен.
— Отведи ни до там, Сен, и ни паркирай.
— Какво има там, ма?
— Електричество.
— Приближете ни още с един косъм! — повика гласът на Макхинлит през песента на вятъра в окабеляването. — Не искам някой случаен порив да ме подхване и да направим късо съединение. Не съм много вкусен, когато съм препечен до хрупкаво.
Корабният инженер висеше в края на електрическия щепсел — махало, натежало от живот. На петдесет метра над него Еверет го гледаше през отворения шлюз. Под Макхинлит бяха електрическите проводници с напрежение от четиристотин хиляди волта, а на петдесет метра под тях беше твърдата повърхност на Северна Франция. Той се пусна с лявата ръка от подпората и взе микрофона от поставката му. Задържа дясната си ръка върху управлението на лебедката. Нарастващият вятър се завихряше нагоре през отворения шлюз и подръпваше панталоните му.
6
Новото название на