Сюзън Елизабет Филипс
Бебето е мое
На майка ми
„Скъпи читатели,
В нощта преди най-малкият ни син да замине за колежа, аз седнах на стълбите, загледана в купчината с вещите му, и си изплаках очите. Не бях готова за края на тази част от живота ми. Годините сякаш бяха отлетели и аз си спомних как навремето бях копняла да си имам бебе. Именно в този миг бяха посети семената на «Бебето е мое».
Намерете си уютно кътче и удобен стол и поемете с мен на много специално пътешествие, изпълнено с любов и страст. Ще срещнете една мила жена, която в някои отношения е страшно умна, ала в други — доста несъобразителна, както и един силен, сексапилен и невероятно привлекателен мъж, който ще спре дъха ви. Ще се запознаете и с една семейна двойка, която сякаш е забравила какво означават двамата един за друг.
В «Бебето е мое» ще намерите много горещи страсти, но ще откриете и нежност, както и смях, и може би дори ще пролеете една-две сълзи тук-таме. Свийте се в любимия си стол и се потопете в историята на тези влудяващи, толкова различни и все пак — събуждащи симпатия влюбени.
Приятно четене!“
Сюзън Елизабет Филипс
Благодарности
Казват, че ни влече онова, от което най-силно се боим и започвам да вярвам, че наистина е така, тъй като това е втората ми книга, в която има наука и технологии, област, в която — да бъдем откровени — хич ме няма.
Много книги ми помогнаха в проучванията ми, макар да разбрах само малка частица от тях, и бих искала да спомена — Пол Дейвис, „Бог и новата физика“; Джеймс Глейк, „Хаос: създаването на нова наука“; Леон Ледерман (с Дик Терези), „Божествената частица“. Статията на Мудхурси Мукаржи „Обяснение на всичко“ в „Сайънтифик Америкън“ от януари 1996 година също ми беше изключително полезна.
Благодаря на съпруга си Бил, задето ми правеше компания, докато гледах филмираната серия от лекции на прочутия професор Ричард Уолфсън върху „Теорията на относителността на Айнщайн и квантовата революция“. Професор Уолфсън и Бил, Бог да ги поживи и двамата, си изкараха чудесно.
Огромно благодаря на всички в „Ейвън Букс“ за подкрепата им, особено на редакторката ми Кари Ферън и на забележително компетентната й асистентка Ан Маккей Тороман. Както винаги съм дълбоко признателна на агента си Стивън Акселрод.
Много хора бяха изключително полезни при подготовката на тази книга. Бих искала да благодаря на доктор Робърт Милър, Пат Хаган, Лиза Либман, приятелката ми Даян и всички почитатели на зърнени закуски в семейство Филипс. И като стана дума за зърнени закуски… Благодаря, Брайън, Джейсън и Тай, въпреки че вместо това би трябвало да учите. Само „Бойлърс“!
И разбира се, на читателите ми — думите не могат да изразят колко много означават за мен вашите писма. Благодаря ви!
1
— Да видим дали ви разбрах правилно — каза Джоди Пулански. — За рождения ден на Кал Бонър искате да му подарите жена?
Тримата странични нападатели, които прекарваха ноемврийската вечер, седнали в сепарето най-отзад на „Зебрите“ — любимия на футболистите от „Чикаго Старс“ спортен бар в Дюпейдж1 — кимнаха като един.
Джуниър Дънкан махна на сервитьорката да донесе по още едно питие за всички.
— Навършва трийсет и шест, така че искаме да направим нещо наистина специално.
— Глупости — заяви Джоди.
Всички, които разбираха поне мъничко от футбол, знаеха, че от началото на сезона Кал Бонър, брилянтният куотърбек на „Чикаго Старс“ беше придирчив, избухлив и общо взето — адски труден за издържане. Бонър, на когото викаха Бомбардировача, заради склонността му да мята направо експлозивни пасове, беше най-успешният куотърбек в Американската футболна конференция и жива легенда.
Джоди скръсти ръце върху впитото си бяло потниче, част от униформата й на хостеса. Нито на нея, нито на някого от тримата мъже на масата им хрумна да се замислят за моралния аспект на това, което обсъждаха, да не говорим пък за понятия като политическа коректност.
В крайна сметка говореха за играч от Националната футболна лига.
— Смятате, че ако му намерите жена, ще престане да ви тормози толкова, така ли? — попита Джоди.
Уили Джаръл сведе тъмнокафявите си очи с гъсти мигли към халбата с бира.
— Кучият му син напоследък така се е развилнял, че никой не е в състояние да го търпи.
Джуниър поклати глава.
— Вчера нарече Джърмейн Кларк „аматьор“. Джърмейн, представяш ли си!