Кал беше интелигентен, добър мъж с щедро сърце. Но освен това бе властен и имаше силен състезателен дух. А ако единствено непознатото усещане от нейното неподчинение го караше да търси компанията й, както в леглото, така и извън него?
Джейн осъзна, че времето на игричките бе изтекло. Трябваше да престане да бъде такава страхливка, да си свали дрехите, така че той да я види, и да се изправи срещу истината. Ако не я желаеше заради самата нея, а единствено заради предизвикателството да я покори, значи случващото се между тях не струваше нищо. Трябваше да го направи скоро, реши тя. Лудост бе да продължава по този начин.
Стана от леглото и отиде в банята си. Изпи сутрешните витамини, изми зъбите си, върна се в стаята си с ръка върху нарасналия си корем и се приближи до прозореца, за да погледне към майското утро навън. Планинският склон беше покрит с пъстри багри — разцъфнал кучешки дрян, рододендрони, азалии, както и напъпили планински лаври. Първата й пролет в Апалачите беше по-красива, отколкото би могла да си представи. Теменужки, нарциси и розови орхидеи се бяха разлистили в горите, където се разхождаше, а край къщата бяха нацъфтели глицинии, както и цял куп къпинови храсти. Досега Джейн не бе преживявала толкова великолепен, спиращ дъха месец май.
Но, разбира се, за първи път беше и влюбена.
Даваше си сметка колко е уязвима, ала докато предпазливостта, спотаявала се в очите на Кал толкова дълго, постепенно отстъпваше място на смях и нежност, тя започна да вярва, че може би той също я обикваше неусетно. Преди два месеца подобна идея би била абсурдна, но сега не й се струваше толкова невъзможна.
Макар уж да нямаха нищо общо помежду си, никога не оставаха без теми за разговор, нито без неща, които да правят заедно. Утрините й минаваха пред компютъра, докато Кал тренираше и изпълняваше местните си ангажименти, ала повечето следобеди и доста вечери прекарваха заедно.
Кал боядиса къщата на Ани, а Джейн довърши засаждането на градината. На няколко пъти бяха отишли заедно в Ашвил, където бяха вечеряли в някои от най-добрите ресторанти на града и се бяха разхождали из парка на имението Билтмор41 заедно с цели автобуси екскурзианти. Бяха изкачили някои от по-леките туристически пътеки в националния парк „Грейт Смоуки Маунтънс“ и бяха посетили „Конемара“, къщата на Карл Сандбърг42, която я беше очаровала с прекрасното си местоположение и където Кал я беше снимал как си играе с козите, отглеждани там.
По негласно споразумение никога не ходеха в Салвейшън заедно. Когато Джейн искаше да напазарува нещо, отиваше сама. Понякога се натъкваше на Кевин и двамата обядваха заедно в „Петикоут Джънкшън Кафе“, където се преструваше, че не забелязва враждебните погледи на местните. За щастие, все още можеше да прикрива бременността си, като носи широки дрехи.
Двамата с Кал продължаваха да се карат, когато той отново опиташе да се държи властно, но обикновено това бяха приятни сдърпвания и съпругът й никога не проявяваше ледената омраза от първите им седмици заедно. Вместо това беснееше на воля, а на нея и през ум не й минаваше да му развали удоволствието, като откаже да отвърне на предизвикателството му. Истината бе, че тези двубои й харесваха точно толкова, колкото и на него.
Душът спря и тъй като нямаше смисъл да се излага на допълнително изкушение, тя му даде няколко минути, за да се избърше и да се загърне с хавлия, преди да почука лекичко на полуотворената врата и да влезе в банята.
Кал стоеше до умивалника, а черната хавлия беше увита толкова ниско около кръста му, че Джейн се учуди как изобщо се задържа на място. Докато нанасяше крем за бръснене върху лицето си, той обходи с поглед червената й нощничка със Снупи43.
— Кога най-сетне ще се смилиш над мен, професоре, и ще престанеш да ме съблазняваш с тези сексапилни неглижета?
— Утре мисля да си облека една с Мечо Пух.
— Не знам дали сърцето ми ще издържи.
Тя се усмихна, затвори капака на тоалетната чиния и седна. Известно време просто го гледаше как се бръсне, преди да се върне на темата от вчерашния им спор.
— Кал, обясни ми още веднъж защо не искаш да прекараш малко време с Кевин?
— Пак ли започваме?
— Все още не разбирам защо отказваш да го тренираш. Хлапето наистина те уважава.
— Тъкър ме мрази и в червата.
— То е само защото иска да се издигне. Той е млад и талантлив, а ти му пречиш.
41
Имение в гр. Ашвил, построено през XIX век; в наши дни — популярна туристическа дестинация. — Б.пр.
43
Куче, герой от поредицата световноизвестни карикатури „Фъстъци“ на Чарлс М. Шулц. — Б.пр.