— Приемам.
10
Джейн простена, когато се изправи, за да изключи компютъра, а после се съблече, приготвяйки се за лягане.
През последните три дни прекарваше сутрините си като помагаше на Ани да насади градината си и всички мускули я боляха.
Усмихвайки се, тя сгъна дънките и ги прибра в дрешника, а после извади нощницата си. Обикновено направо настръхваше в присъствието на тиранични хора, но страшно й харесваше бабката да я командори.
Тя строяваше и Кал. В сряда сутринта той настоя да я откара. Когато пристигнаха, баба му посочи стъпалото пред верандата и предложи да престане да наема други хора да свършат онова, за което би трябвало да се погрижи сам. Бонър се залови за работа, мърморейки сърдито, ала не след дълго Джейн го чу да си подсвирква. Поправи стъпалото, а после свърши и други належащи работи по къщата. Днес пък купи боя от железарията и се зае да сваля стария слой от фасадата на къщата.
Тя нахлузи сивата нощница с къси ръкави и апликация на Гуфи29 върху джобчето. Утре щеше да вечеря с родителите на Кал. Той не спомена обещанието й да ги отчужди от себе си, но тя знаеше, че не е забравил.
Беше едва единайсет и въпреки че бе уморена, Джейн се чувстваше прекалено неспокойна, за да си легне. Залови се да подреди работното си кътче и отново се улови, че се чуди къде ли ходи съпругът й вечер. Подозираше, че се вижда с други жени и си спомни забележката на Амбър Лин за „Планинаря“. Днес бе попитала Ани и научи, че е някакъв частен клуб. Дали там се срещаше с мадамите си?
Въпреки че бракът им не беше истински, мисълта за това я нарани. Не искаше той да спи с никоя друга, освен с нея!
Ръцете й замръзнаха върху купчината листове, които подреждаше. Какви ги мислеше? Сексът само още повече би усложнил една достатъчно оплетена ситуация. Ала още докато си го казваше, мислите й се върнаха на начина, по който той изглеждаше днес, докато сваляше старата боя от къщата на Ани, гол до кръста и покачен на една стълба. Гледката как мускулите му се напрягат при всяко движение така я бе влудила, че накрая му метна ризата и му изнесе строга лекция за дупката в озоновия слой и рака на кожата.
Похот. Ето с какво си имаше работа. Чиста и неподправена похот. И нямаше намерение да го допусне.
Нуждаеше се от нещо, което да отвлече вниманието й, затова свали препълненото кошче на долния етаж и го изпразни в гаража. След това се загледа в луната през еркерния прозорец в кухнята и усети, че си мисли за учените от древността — Птолемей, Коперник, Галилей, които се бяха опитвали да разгадаят мистериите на вселената само с помощта на най-примитивни уреди. Дори Нютон не би могъл да си представи инструментите, които тя използваше — от мощния компютър на бюрото й до огромните световни ускорители на частици.
Подскочи стреснато, когато вратата зад нея се отвори и Кал влезе от гаража. Докато той прекосяваше кухнята, Джейн си помисли, че никога не бе виждала някой, който да се чувства така удобно в тялото си. Носеше дънки, виненочервена памучна блуза и черно шушляково яке. Миниатюрни усещания като убождания от иглички плъзнаха по тялото й.
— Предположих, че вече си в леглото — каза Бонър и Джейн се зачуди дали си бе въобразила, че долавя дрезгави нотки в гласа му.
— Бях се замислила.
— Мечтаеш си за всички онези картофи, които посади?
Тя се усмихна.
— Всъщност си мислех за Нютон. Исак — добави след миг.
— Чувал съм името — сухо каза той. Якето му се повдигна, когато пъхна ръце в джобовете на дънките си. — Мислех, че вие, съвременните физици, напълно сте забравили добрия стар Исак в любовта си към Големия мозък.
Да чуе Айнщайн да бъде наречен така, я развесели.
— Вярвай ми, Големият мозък е хранел огромно уважение към своя предшественик. Просто не е искал нютоновите закони да ограничават мисленето му.
— Все още смятам, че това си е липса на респект. Исак е свършил толкова много работа, а после се появява Албърт и разваля всичко.
Джейн отново се усмихна.
— Най-добрите учени винаги са били бунтовници. Слава богу, че вече не ни екзекутират заради теориите ни.
Кал преметна якето си върху един от столовете до плота.
— Как върви търсенето на топ кварка?
— Открихме го през 1995 г. И откъде знаеш над какво работя?
Той сви рамене.
— Интересувам се от много неща.
— Изучавам характеристиките на топ кварка, а не го търся.
— Е, колко топ кварка могат да се поберат на върха на една игла?