Опознах много от момчетата в Дома съвсем отблизо. Някои по-малки, други — по-големи. Запознах се с Муна и Калу, с Пяр и Паван, с Джашим и Ирфан. Прехвърлянето от Детския дом на отец Тимъти в Дома за малолетни беше като преминаване от рая в ада. Едва когато видях другите момчета, разбрах, че за много от тях това беше същински рай. Те идваха от коптори в Делхи и Бихар, от гетата в Утар Прадеш и чак от Непал. Чувах историите за бащите им наркомани и проституиращите им майки. Виждах белезите от побой от ръцете на алчни чичовци и тиранични лели. Научих за съществуването на изплащане на дългове с непосилен труд и домашно насилие. Започнах да се страхувам от полицията.
Те именно бяха пратили повечето момчета тук. Момчета, заловени да крадат хляб от улични сергии, или да продават на черно билети в театъра, но неуспели да подкупят полицая, а най-често — затворени просто защото физиономиите не са допаднали на инспектора.
Много от тези момчета бяха „повтарачи“, в смисъл, че се бяха върнали в Дома, след като някой от Борда за грижи за малолетните бе поел попечителството над тях. Муна се бе върнал, защото мащехата му злоупотребявала с него. Джашим бил тормозен от жестокия си брат. Паван се върнал, защото роднината, при когото бил настанен, го накарал да работи в един западнал мотел и полицията го хванала. Въпреки тези преживявания, много момчета все пак жадуваха да бъдат „настанени“, готови да заменят познатия ад с непознат.
Без да се опитвам, станах техен лидер. Не защото бях по-голям и не защото бях по-агресивен, а защото говорех английски. Аз бях сиракът, който можеше да говори и чете вълшебния език и ефектът му върху възрастните беше поразителен. Понякога директорът се интересуваше как съм. Учителят по спорт ми позволяваше да слагам подвижно стълбче за крикет в предния двор, където изиграхме четири-пет хубави игри, преди Муна да счупи прозореца на директора и забраниха всички спортове. Строгият готвач от време на време ми сипваше втора порция. Гупта никога не ме привикваше нощем в стаята си. А докторът веднага ме вкара в изолационното, без обичайното отлагане, и така попречи да заразя цялото спално помещение.
Радвах се повече от две седмици на извънредния си престой в изолационното отделение, когато в стаята ми вкараха още едно легло. Казаха ми, че било пристигнало ново момче и то било в много лошо състояние. Следобеда го внесоха на носилка. Беше с разкъсан оранжев потник, мръсни и протрити шорти и жълт табиз25 на шията. Това беше първата ми среща със Салим Илиази.
Салим е всичко, което аз не съм. Има бяла кожа и кръгло лице. Косата му е черна, а когато се усмихва, на бузите му се появяват трапчинки. Макар да е само на седем години, има буден, любопитен ум. Разказва ми историята си с къси, несигурни изречения.
Идва от много бедно семейство от едно село в Бихар. В селото живеели предимно бедняци, но и малък брой богати земевладелци. Били предимно индуисти, но имало и няколко мюсюлмански семейства, като това на Салим. Баща му бил работник, майка му — домакиня, а по-големият му брат работел на сергия за чай. Самият Салим ходел в селското училище. Живеели в малка сламена колиба в края на махалата на заминдарите26.
Предната седмица, през студения и мразовит януари, се случил инцидент в селския храм на Хануман. Някой влязъл в светая светих посред нощ и осквернил идола на бога — маймуна. Свещеникът обявил, че бил видял няколко момчета от мюсюлманските семейства да се спотайват близо до храма. И хоп — готово! В мига, в който индуистите чули това, се втурнали да си отмъщават. Въоръжени с мачете и брадви, тояги и факли, те нападнали всички мюсюлмански домове. Когато нападението започнало, Салим си играел пред колибата, а баща му, майка му и брат му пиели чай вътре. Подпалили къщата пред очите му. Чувал писъците на майка си, виковете на баща си, воя на брат си — но тълпата не позволила на никого да се измъкне. Цялото му семейство изгоряло в този пъкъл. Салим избягал на железопътната гара и скочил на първия влак, който му се изпречил пред очите. Той го отвел в Делхи, без храна, без дрехи и без ни едно познато лице. Лежал два дни на перона, измръзнал и гладен, с треска, с помрачен от мъка ум, преди да го открие един полицай и да го прати в Дома за малолетни.