Пътуването до Мумбай минава без емоции. Двамата със Салим пътуваме в спален вагон втора класа, заедно с Мустафа и Пунуз. Сетхджи, както ни казват, бил отлетял със самолет. Мустафа и Пунуз носят лунги35, пушат биди36 и през повечето време спят. Почти нищо не разправят за Сетхджи. Казват, че истинското му име било Бабу Пилай, но всички го наричали „Маман“ — малаяламската37 дума за „чичо“. Роден бил в Колам, щата Керала, но от много години живеел в Мумбай. Бил много мил мъж, който управлявал училище за деца в неравностойно положение и им помагал да си изградят нов живот. Маман вярвал, че тези деца са по-близо до Бога. Спасявал деца от домове за малолетни, за които смятал, че не са нищо друго, освен затвори под друго име. Ако Маман не ни бил спасил, сме щели да свършим като миячи на коли по светофарите или като чистачи в частни домове. Мустафа и Пунуз са отлични търговци. До края на пътуването дори аз съм убеден, че да ни избере Маман е най-хубавото, което някога ми се е случвало, и че сега животът ми ще се преобрази.
От време на време влакът преминава през гета, простиращи се от двете страни на релсите като ивици от мизерия. Виждаме полуголи деца с издути коремчета, които ни махат, докато майките им мият чинии във водата от канавките. И ние им махаме в отговор.
Гледките и звуците в Мумбай ни поразяват. Гара Чърчгейт изглежда точно, както в „Любов в Мумбай“. Салим едва ли не очаква да види Говинда да пее някъде близо до църквата. Мустафа ни показва къде е плажът на Морската алея. Смайвам се, когато за първи път виждам океана с огромните вълни, разбиващи се в скалите. Салим не вижда величествения океан. Той гледа сергиите с безалкохолни напитки и закуски. „Тук Говинда и Равина си взеха бхел пури“38, развълнувано сочи той. Минаваме през даргах39 на Хаджи Али. Салим вдига ръце към Аллах, когато вижда параклиса, точно както прави Амитабх Баччан във филма „Кули“40. Пресичаме районите Уорли, Дадар и Махим, а Мустафа и Пунуз ни показват основните забележителности. Когато стигаме Махим Форт, Салим махва на шофьора на таксито да спре.
— Какво има? — пита Мустафа.
— Нищо. Исках само да видя мястото, на което контрабандистите разтоварваха стоката си във филма „Мафия“!
Когато приближаваме Бандра, Джуху и Андхери, с блестящите домове на филмовите звезди, високите им стени и цели взводове униформени охранители, Салим направо се просълзява. Като същински селянчета за първи път на екскурзия в града, ние зяпаме с изумление пръснатите къщи и високите блокове през затъмнените стъкла на таксито. Все едно разглеждаме Мумбай през оцветени лещи. Слънцето изглежда по-ярко, въздухът — по-хладен, хората — по-благоденстващи, а градът пулсира от щастие, че в него живеят мегазвездите на Боливуд41.
Стигаме целта си в Горегаон. Къщата на Маман не е палатът, който очаквахме. По-скоро е голяма порутена сграда, разположена в двор с малка градинка и две палмови дръвчета. Обградена е от висока стена, а над нея е обрамчена от бодлива тел. На верандата стоят двама мургави, добре сложени мъже в тънки, цветни лунги и пушат биди. В ръцете си държат дебели бамбукови тояги. Кръстосват крака и ние зърваме раираното им бельо. От мъжете се носи силна миризма на арак. Пунуз разменя няколко думи с тях на малаяламски. Единствената дума, която долавям, е „Маман“. Това явно са охранители, наети от господин Бабу Пилай.
Когато влизаме в къщата, Мустафа ни показва няколко постройки от гофрирана ламарина в двора, нещо като огромни бараки.
— Това е училището, което Маман е създал за сакати деца. Те живеят тук.
— Как така не виждам деца? — питам аз.
— Всички са навън на извънкласно обучение. Не се притеснявай, довечера ще се запознаете. Елате да ви покажа вашата стая.
Стаята ни е малка и компактна, с две койки и голямо огледало, вградено в стената. Салим заема горното легло.
На приземния етаж има баня, която ни е разрешено да използваме. Има вана и завеса за душ. Не е луксозна, като в къщите на филмовите звезди, но ще върши работа. Като че ли сме единствените деца, живеещи в къщата.
Маман идва вечерта. Салим му казва колко се вълнуваме, че сме в Мумбай, и колко иска да стане прочута филмова звезда. Като чува това, Маман се усмихва.
— Първото и най-задължително изискване да станеш филмова звезда е да можеш да пееш и да танцуваш. Ти можеш ли да пееш?
41
Центърът на индийската киноиндустрия. Името е образувано от „Бомбай“ (предишното име на Мумбай) и „Холивуд“. — Бел.прев.